(1)(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишен § 2, изм. - ДВ, бр. 4 от 2020 г.) Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 7 от 2019 г., Решение № 15844 на Върховния административен съд от 2018 г. - бр. 41 от 2019 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.
(2)(Нова - ДВ, бр. 4 от 2020 г.) Алинея 1 не се прилага за извлеченията от актове за гражданско състояние, свързани с раждане, брак или смърт, издадени в съответствие с Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена, ратифицирана със закон - обн., ДВ, бр. 91 от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 108 от 2013 г.).
(3)(Нова - ДВ, бр. 4 от 2020 г.) Алинея 1 не се прилага и за официални документи, издадени от държава - членка на Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ, L 200/1 от 26 юли 2016 г.), с изключение на изискването за представяне на превод на български език за документи, издадени на официалния език на държавата членка, която ги издава.