(1)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2026 г.) За злополука се счита всяко събитие по чл. 459, ал. 2 от Кодекса за застраховането, настъпило по време на пътуване, включително при качване или слизане от превозното средство, по повод на което е сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.
(2) За покрит риск се считат също:
- 1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;
- 2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;
- 3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.