(Нов - ДВ, бр. 55 от 2026 г., в сила от 18.12.2026 г.)
(1) Когато основното вещество се подава чрез метода на пръскане, критичната зона на пожара се определя, както следва:
- 1. за вертолетни летища, с изключение на палубни вертолетни летища, критичната зона е зоната, оградена от периметъра на вертолетното летище, която включва TLOF и според нейната носимоспособност - зоната FATO;
- 2. за палубно вертолетно летище критична зона е най-големият кръг, който може да бъде затворен в периметъра на зоната TLOF.
(2) За изчисляване на критичната зона за палубни вертолетни летища, независимо от начина на подаване на основното вещество, се прилага ал. 1, т. 2.
(3) Когато основното вещество се подава с непрекъсната струя, се предприемат следните действия:
- 1. критичната зона се изчислява чрез умножаване на дължината на фюзелажа на вертолета (m) по ширината на фюзелажа на вертолета (m) плюс допълнителен коефициент на широчината (W1) от 4 m; категорията от H0 до H3 се определя въз основа на размерите на фюзелажа, дадени в таблица № 2 от приложение № 3;
- 2. когато за единия от двата размера (дължината или ширината) се превишава категорията на вертолетно летище H3, нивото на защита се преизчислява, като се използват допусканията относно критичната зона въз основа на действителната дължина и действителната широчина на фюзелажа на вертолета плюс допълнителен коефициент (W1) от 6 m.
(4) Критичната зона се определя въз основа на конкретния тип вертолет, като се използва начинът на изчисление по ал. 3, т. 1 и се вземат предвид препоръките в документа на ICAO "Heliport Manual (ICAO Doc 9261)".
(5) Скоростта на потока (в l/min) на основното вещество през цялата предполагаема практическа критична зона (в m2) зависи от възможността да се локализира всеки пожар, който може да възникне на вертолетното летище, в рамките на една минута от момента, в който системата се пуска в експлоатация при подходящ дебит на подаваното вещество.