(1) Съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2, може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на:
- 1.(доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) прокурора, разследващия полицай или следователя - във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство;
- 2.(изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.; изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директорите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция", директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Административният съд по местонахождението на органите по ал. 1, т. 1 и 2 се произнася по искането за разкриване на данъчна и осигурителна информация с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя лицето, по отношение на което се разкрива данъчната и осигурителна информация, обхвата на конкретните индивидуализиращи данни за него съгласно чл. 72, ал. 1 и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.