(1) Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.
(2) Писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по чл. 26, ал. 1.
(3) Разходите се доказват въз основа на заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност и на други изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство, освен в случаите на отчитане на разходи чрез формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 и на финансовата подкрепа за финансови инструменти.
(4) От дължимите към бенефициента плащания не може да се начислява, приспада или удържа такса или друга сума с равностоен ефект.
История на промените
25 декември 2015 г.обн ДВ, бр. 101 от 2015 г. · материалът