(1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява присъствието най-малко на един официален ветеринарен лекар:
- 1. в кланиците по време на предкланичния и следкланичния преглед;
- 2. в предприятията за производство на месо от дивеч, по време на следкланичния преглед.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискванията по ал. 1 в някои кланици и предприятия за производство на месо от дивеч на база прилагане на анализ на риска, като:
- 1. официалният ветеринарен лекар може да не присъства по време на предкланичния преглед в кланицата, когато: а) ветеринарен лекар от съответната РВМС или лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, е извършил предкланичния преглед в животновъдния обект на произход, проверил е информацията за хранителната верига и писмено е съобщил резултатите от проверките на официалния помощник в кланицата; б) официалният помощник в кланицата се е убедил, че информацията за хранителната верига не съдържа данни за нарушаване на изискванията за безопасност на храните и общото здравословно състояние и хуманното отношение към животните са удовлетворяващи;
- 2. официалният ветеринарен лекар редовно следи проверките по т. 1, буква "б" да се извършват правилно от официалния помощник.
(3) Присъствието на официален ветеринарен лекар по време на следкланичния преглед не е необходимо, ако:
- 1. официалният помощник извършва следкланичния преглед и отделя месото с изменения и останалото месо от същото животно и лекарят впоследствие проверява месото;
- 2. официалният помощник документира процедурите и констатациите си по начин, доказващ на официалния ветеринарен лекар, че изискванията са спазени.
(4) Официалният помощник може да бракува месо с изменения от домашни птици и зайцевидни съгласно изискванията на глава седма, без официалният ветеринарен лекар системно да проверява това месо.
(5) Разпоредбите по ал. 2 и 3 не се прилагат:
- 1. за животни, които са били заклани при неотложно клане;
- 2. за животни, за които има съмнения, че са болни или са в състояние, което може да увреди здравето на хората;
- 3. за говеда от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от туберкулоза;
- 4. за говеда, овце и кози от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от бруцелоза;
- 5.(доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) в случай на възникване на болест, включена в списък А или в списък Б на МБЕ за животните, възприемчиви към съответната болест, произхождащи от съответния район, както са посочени в допълнителната разпоредба на Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.);
- 6. когато е необходим по-строг контрол при възникнало заболяване или конкретно заболяване, включено в списък Б на МБЕ.
(6) Когато се обработва месо, в транжорните периодично присъства официален ветеринарен лекар или негов официален помощник.