Чл. 67

(1) Органите на ДВСК:

1. 1. определят местоположението и границите на производствените райони и районите за повторно полагане, които класифицират, като при необходимост определянето може да се извърши съвместно със собственика на района;
2. 2. класифицират производствените райони, от които се разрешава събирането на живи двучерупчести мекотели, в три категории в зависимост от нивото на фекално замърсяване, като при необходимост определянето може да се осъществи съвместно със собственика на района;
3. 3. класифицират като принадлежащи към клас А районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани директно за човешка консумация, като живите двучерупчести мекотели, взети от тези райони, отговарят на здравните стандарти за живи двучерупчести мекотели, посочени в чл. 110 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;
4. 4. класифицират като принадлежащи към клас Б районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани, но предлагането им на пазара за човешка консумация е възможно само след обработката им в център за пречистване или след повторно полагане, за да могат да отговорят на здравните стандарти по т. 3;
5. 5. класифицират като принадлежащи към клас В районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани, но предлагането им на пазара е допустимо само след повторно полагане за дълъг период, за да могат да отговорят на здравните стандарти, посочени в т. 3;
6. 6. извършват класификация на производствен район или район за повторно полагане въз основа на получена информация за: а) описаните възможни източници на замърсяване от човешки и животински произход; б) количествата органични замърсители, които се изпускат през различните периоди на годината в зависимост от гъстотата на населението през различните сезони и животинските популации във водосборния район, данните за валежите и пречистването на отпадъчните води; в) характеристиката на циркулацията на замърсителите въз основа на посоката на теченията, батиметрията и цикъла на приливите и отливите в производствения район; г) изготвена програма за вземане на проби от двучерупчестите мекотели в производствения район, която е базирана на проучване на установени данни с няколко проби, географското разпределение на местата за вземане на проби; честотата на вземане на проби гарантира, че резултатите от анализа са представителни за изследвания район.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Живите двучерупчести мекотели от районите по ал. 1, т. 4 не трябва да надвишават нормите от 4600 Ешерихия коли (Е. coli) на 100 g месо и вътрешночерупкова течност. Референтният метод за определяне на тези стойности е чрез посевки в пет епруветки от три последователни разреждания по метода за най-вероятния брой (MPN), описан в ISO 16649-3. Алтернативни методи може да се използват, ако са валидирани по отношение на референтния метод в съответствие с изискванията на EN/ISO 16140.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Живите двучерупчести мекотели от районите по ал. 1, т. 5 не трябва да надвишават нормите от 46 000 Е. coli на 100 g месо и вътрешночерупкова течност. Референтният метод за определяне на тези стойности е чрез посевки в пет епруветки от три последователни разреждания по метода за най-вероятния брой (MPN), описан в ISO 16649-3. Алтернативни методи може да се използват, ако са валидирани по отношение на референтния метод в съответствие с изискванията на EN/ISO 16140.