(Нов - ДВ, бр. 43 от 2016 г.)
(1) По предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет на общините може да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите по чл. 130ж, ал. 1, когато се установи, че е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, като при изпълнението на плана по чл. 130е са постигнати:
- 1. намаление на просрочените задължения;
- 2. първичен бюджетен излишък за последен отчетен период на общината, който е положителната разлика между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните взаимоотношения, без да се отчитат разходите за обслужване на дълга на общината;
- 3.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) устойчиво нарастване на общинските приходи, като се изключат тези с еднократен характер;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) повишена събираемост на общинските приходи;
- 5. намаление на административните разходи, без да се отчитат разходи с еднократен характер;
- 6.(нова - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) недопускане на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 и изпълнение на фискалните правила, приложими за общините.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Искането за допълнителна субсидия се прави от кмета на общината до министъра на финансите не по-рано от 12 месеца след приемането на плана за финансово оздравяване.
(3) Към искането по ал. 2 задължително се прилагат доказателства за изпълнението на плана за финансово оздравяване и се предлага размер на допълнителната субсидия. Министърът на финансите може да определи и допълнителни изисквания за предоставяне на информация.