(1) Когато при здравното наблюдение се установи, че даден работещ има нарушение на слуховите функции, лекарят, провеждащ здравното наблюдение, или специалист по ушни, носни и гърлени болести оценява дали е възможно нарушението да е в резултат на експозицията на шум при работа.
(2) В случаите, в които нарушението може да е в резултат на експозицията на шум, работодателят е длъжен да:
- 1. преразгледа оценката на риска по чл. 4, 5 и 6;
- 2. преразгледа мерките, осигурени за отстраняване или намаляване на рисковете по чл. 7 и 8;
- 3. проведе консултации и вземе предвид препоръките на специалистите по трудова медицина или други лица с подходяща квалификация или контролните органи за планиране и провеждане на мерки, необходими за предотвратяване или намаляване на риска в съответствие с чл. 7 и 8, включително за възможността за преместване на работещия на друго работно място, където няма риск от по-нататъшна експозиция;
- 4. организира текущо здравно наблюдение и осигурява проверка на здравното състояние на всеки друг работещ с подобна експозиция.
(3) В случаите по ал. 1 работещите се информират от лекарите по ал. 1 за резултатите, свързани с тяхното здравословно състояние.