(1) Работодателят е длъжен да отстрани или да сведе до минимум рисковете, произтичащи от експозиция на шум при източника, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при източника.
(2) Рисковете по ал. 1 се намаляват при спазване на общите принципи на превенция съгласно изискванията на чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като се вземат предвид:
- 1. други методи на работа, при които експозицията на шум е по-ниска;
- 2. изборът на подходящо работно оборудване, като се отчита работата, която се извършва, генериращо възможно най-малко шум, включително възможността да се осигури работно оборудване, произведено съгласно изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, чиято цел или ефект е ограничаване на експозицията на шум;
- 3. проектирането и разположението на работните места;
- 4. подходяща информация и обучение на работещите за правилното и безопасното използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на шум;
- 5. техническите средства за ограничаване на шума: а) намаляване на шума чрез защитни прегради, ограждения, шумопоглъщащи покрития; б) намаляване на структурния шум чрез заглушаване или изолация;
- 6. подходящи програми за поддържане на работното оборудване, работното място и на системите на работното място;
- 7. организацията на работата за намаляване на въздействието на шума: а) ограничаване на продължителността на излагане и интензивността на шума; б) подходяща организация на работното време, с достатъчно периоди на почивка.
(3) Когато при оценката на риска по чл. 4, 5 и 6 се установи превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на действия, работодателят разработва и прилага програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове, като взема предвид мерките по ал. 1.
(4) Работните места, оценката на риска на които показва, че работещите са или могат да бъдат експонирани на шум, превишаващ горната стойност на експозиция за предприемане на действие, се обозначават с подходящи знаци. Границите на тези места се определят и достъпът до тях се ограничава, когато това е технически възможно и рискът за експозиция е оправдан.
(5) Когато естеството на работата дава възможност на един работник да ползва помещения за почивка, определени от работодателя, шумът в тези помещения се намалява до ниво, съвместимо с тяхната функция и с условията за тяхното използване.
(6) Работодателят е длъжен да приспособи мерките по ал. 1 - 5 към работещите, които са особено чувствителни към експозиция на шум.