(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
- 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
- 2. възстановяване на предишната работа;
- 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя.
(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
(4)(Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.