(1) Правото за ползването на допълнителен платен годишен отпуск в пълен размер възниква, ако военнослужещият е служил в условията на чл. 2 не по-малко от половината от нормалната продължителност на установеното служебно време, с изключение на военнослужещите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Когато военнослужещият служи по-малко от една календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 74 от 2022 г., в сила от 16.09.2022 г.) Допълнителният платен годишен отпуск се ползва в рамките на календарната година, за която се полага.
(4)(Нова - ДВ, бр. 74 от 2022 г., в сила от 16.09.2022 г.) Допълнителният платен годишен отпуск като изключение се допуска да се ползва през следващата календарна година по реда на чл. 102а от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(5)(Нова - ДВ, бр. 74 от 2022 г., в сила от 16.09.2022 г.) Ежегодно до 31 януари на следващата календарна година командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури изготвят отчет за броя на дните допълнителен платен годишен отпуск, който е отложен за следващата календарна година, и причините за отлагането и го изпращат до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.