(1) Местата за палене на огън в горските територии се определят в съответствие с предвиденото в плановете за дейностите по опазване на пожари, в горскостопанските планове и програми, както и в плановете за управление на защитени територии и на защитени зони, и по възможност да са в близост до водоизточник (язовир, река, ручей и др.).
(2) На местата по ал. 1 се поставят обозначителни знаци с текст: "Място за палене на огън".
(3) Местата по ал. 1 представляват огнища с кръгла форма с диаметър не по-голям от 1 м, като:
- 1. огнището се огражда с венец от камъни с височина не по-малко от 20 см или се вкопава в земята, като извадената от него пръст се насипва по периферията му;
- 2. изграденото огнище се обхваща с минерализована ивица с широчина не по-малко от 1 м;
- 3. горенето в огнището се организира така, че височината на пламъците да не надхвърля 0,5 м, а дебелината на слоя тлеещи въглени да не превишава половината от височината му.