(1) Степента на инвалидността се определя чрез клиничен преглед и необходимите лабораторни и функционални изследвания.
(2) Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността - ДВ, бр. 61 от 2000 г.), която е съобразена и с детската патология. Ако приетата отправна точка предвижда диапазон "от...до", процентът се определя съобразно тежестта на функционалния дефицит.
(3) Когато няма посочена отправна точка, установеното здравословно състояние се отнася към най-близката по съдържание, като се отбелязва в решението "във връзка с..." и се прави обосновка.
(4) При наличие на множество увреждания процентите на инвалидността се определят по съответните отправни точки, като общият процент се намира по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение № 2 към чл. 93, ал. 3 от Наредбата за експертизата на работоспособността).