Чл. 15

(1) В случай че заявителят не е бил установен на територията на Република България през двете финансови години, предхождащи годината на подаденото заявление, компетентният орган изисква от одобрения декларатор предоставяне на обезпечение.

(2) Компетентният орган осъществява мониторинг на обезпечението по критерий "достатъчност", гарантиращ покриването на броя на сертификатите, които следва да бъдат върнати от одобрения декларатор, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2.

(3) Компетентният орган издава решение за коригиране размера на обезпечението, когато установи, че е налице необходимост от това. С решението се определя размерът на допълнителното обезпечение, което следва да бъде предоставено, или се разпорежда замяна на първоначално предоставеното обезпечение с ново обезпечение в определен размер.

(4) Срокът за изпълнение на задължението по ал. 3 е до 2 месеца от вписване на решението, но не може да бъде по-дълъг от 3 месеца, когато по мотивирано искане на одобрения декларатор е допуснато удължаването му.

(5) Изпълнението на решението в частта, с която е определено обезпечение по ал. 1 и 3, се вписва в Регистъра от компетентния орган.

(6) В случаите по ал. 3, когато определената с решението сума не е предоставена в сроковете по ал. 4, компетентният орган пристъпва към процедура по отнемане на статуса на одобрен декларатор по реда на чл. 17.

(7) Компетентният орган освобождава незабавно обезпечението в сроковете и при условията на Регламент (ЕС) 2023/956.