(1) Преценка на промишлената приложимост се прави след запознаване и анализ на изобретението и преди анализа за новост и изобретателска стъпка. За извършване на тази преценка не е необходимо проучване на състоянието на техниката за наличие на релевантни решения.
(2) При преценката на промишлената приложимост се установява дали изобретението може да бъде произвеждано или многократно използвано и дали то не противоречи на природни закони и общоприетите научни познания.
(3) Когато изобретението не може да бъде произвеждано или многократно използвано поради недостатъчно разкритие в описанието, което не позволява на специалиста в областта по чл. 52, ал. 4 да го осъществи, не се повдига възражение за липса на промишлена приложимост.
(4) Като доказателство за противоречие с научните и техническите познания могат да се използват и документи, публикувани след приоритета на заявката.