към чл. 15, т. 3, чл. 31, ал. 2, т. 1, чл. 39, ал. 1, т. 2 Методика за проектиране и изпълнение на системи за вентилация на почвата под сгради за защита от проникване на радон 1. Общи положения Системите за вентилация на почвата са предназначени да осигуряват въздухообмен между почвата и околната среда. Системите за вентилация на почвата се проектират така, че да се създаде подналягане в почвения слой под сградата. Приложими са 4 варианта на системи за вентилация: а) чрез вертикален смукателен въздуховод, който е свързан към въздуховоди в дренажен слой на почвата или към въздуховоди, положени в канали на съществуващи подове; въздуховодът изхвърля въздуха над покрива на сградата; когато това е невъзможно, въздуховодът се монтира на фасада на сградата и изхвърля въздуха на безопасно място, далече от отвори на фасадата; въздуховодите в дренажния слой или в каналите на подовата плоча представляват перфорирани тръби от пластмаса, керамика, цимент (фиг. 3.2); б) чрез радонов сондаж, представляващ сондажен отвор в съществуващ под, в който е поставен перфориран въздуховод (фиг. 3.1.); перфорираният въздуховод може да се изпълни от следните продукти и материали: твърди пластмасови тръби, метални тръби с пластмасова облицовка или тръби от неръждаема стомана; радоновият сондаж се прилага, когато има техническа възможност да се изпълни като изкоп в контактната повърхност на сградата или от външната и страна; в) чрез радонова шахта, представляваща свободно въздушно пространство с обем от най-малко 10 dm3, предназначена за събиране на радон (фиг. 3.3); радоновата шахта се разполага под подовата конструкция на всяко помещение в контактния етаж на сградата; шахтата може да се изпълни от следните материали: пластмаса, бетон или добре изпечени плътни тухли, иззидани с разместени вертикални фуги без хоросан; смукателната вентилация задължително се проектира механична; г) чрез радонов кладенец за изпускане на радон, представляващ сухата част на кладенец, разположен или директно под сградата, или близо до сградата, който има пропусклива конструкция, позволяваща да бъде извлечен въздухът от прилежащата почва; това решение е относително рядко приложимо; смукателната вентилация задължително се проектира механична. 2. Технически изисквания към системите за вентилация на почвата: 2.1. Системите за вентилация на почвата под сгради се проектират, както следва: а) като смукателна вентилационна инсталация за извличане на газ радон и отвеждането му в околната среда; б) като смукателна вентилационна инсталация за извличане на газ радон и отвеждането му в околната среда, като изсмуканият въздух се компенсира с подаване на пресен въздух в почвата. Системите по т. 2.1, букви "а" и "б" могат да бъдат изпълнени както посредством естествена смукателна вентилация, така и посредством механична смукателна или общообменна вентилация. 2.2. Изисквания към отделните елементи на смукателната инсталация: 2.2.1. Изисквания към отделните елементи на смукателната инсталация на нови сгради: а) смукателният въздуховод и шахтата за изпускане на радон под нова сграда се проектират в единен непрекъснат дренажен слой с минимална дебелина от 150 mm, изпълнен от чакъл (естествен или изкуствен) обикновено с фракция от 16/32; основата на дренажния слой се изпълнява с наклон към дренажната шахта; дренажният слой трябва да бъде осигурен против наводняване за ефективно функциониране на системата за вентилация; за отвеждане на конденза се предвиждат тръби в дренажния слой, които се изпълняват с наклон 1 % към дренажната шахта; б) при изпълнение на бетонови строителни и монтажни работи повърхността на дренажния слой се защитава от проникване на бетон посредством геотекстил, изолационна хартия или друг подходящ строителен продукт; в) смукателни въздуховоди се поставят във всяка зона, ограничена от ивични фундаменти; разстоянието между успоредно поставените въздуховоди е от 2 m до 4 m; г) при естествена смукателна вентилация диаметърът на въздуховодите, положени в почвата, e от 80 mm до 100 mm, а при механична смукателна вентилация - от 50 mm до 70 mm; д) диаметърът на вентилационния сондаж е между 50 mm и 70 mm за механична вентилация и 100 mm при естествена вентилация; механичната смукателна вентилация на газа в почвата чрез сондаж се допуска само ако подовете са поне от 3-та категория на въздухоплътност и при условие, че повърхностният слой на почвата е с висока газопропускливост; е) радоновите сондажи се обединяват в колектор; колекторните сондажи и техните дължини се проектират така, че поне един или два сондажа се намират под всяко обитаемо пространство в зависимост от неговия размер, като на всеки метър дължина на сондажа се определя следната площ: - до 5 m2 в случай, че подът не е въздухоплътен и почвата е с висока газова пропускливост; - от 5 до 10 m2 в случай, че подът или не е въздухоплътен и почвата е със средна газопропускливост, или подът е най-малко от 3-та категория на въздухоплътност и почвата е със средна газова пропускливост; - от 10 до 15 m2 в случай, че подът е поне от 3-та категория на въздухоплътност и почвата е с ниска газова пропускливост; ж) радоновите шахти се разполагат във всяка зона, ограничена от ивичните фундаменти; те трябва да се намират в дренажния слой в центъра на всяка зона, така че почвеният газ да може да преминава през цялата им ефективна повърхност; една шахта обхваща подова площ от 50 m2; шахтата не се поставя в почва с ниска газопропускливост; почвеният газ от шахтата се отвежда посредством смукателен вентилатор за ниско налягане. 2.2.2. Изисквания при проектиране на смукателна вентилация на съществуващи сгради: При съществуващи сгради могат да се прилагат всички изисквания, валидни за нови сгради, доколкото са приложими в конкретния случай. Допълнително се препоръчва: а) поставянето на смукателен въздуховод по периметъра на помещението, така че да се получи възможно най-голямо подналягане под мястото на връзката между пода и стената; смукателният въздуховод се поставя в канали под съществуващите подове, на най-малко 150 mm под дъното на пода и с широчина най-малко 300 mm на канала; въздуховодът в канала се покрива с чакъл; б) монтирането на радонови шахти под съществуващи сгради е подходящо само когато съществуващият под е от най-малко 3-та категория на въздухоплътност и почвата е с висока степен на газопропускливост; когато при съществуващи сгради не може да се осъществи частично разрушаване на пода, шахтата трябва да се разположи в близост до ивичния фундамент; тогава следва да се отчита по-ниска ефективност и възможност за замръзване на земната основа под фундаментите; в) съществуващ воден кладенец може да се използва като радонов кладенец за извличане на газ от почвата при еднофамилни жилищни сгради при следните условия: - кладенецът е разположен директно в сградата или на не повече от 3 m от нея и почвата е с висока или средна степен на газопропускливост; - конструкцията на кладенеца в контакт с почвата е гаозпропусклива; - водното ниво в кладенеца е най-малко 0,5 m под нивото на пода на сградата през цялата година. 3. Допуска се да се комбинират различни вентилационни системи за една сграда. Изборът зависи от газовата пропускливост на почвата, въздухоплътността на подовата конструкция, основите на сградата. Във всеки конкретен случай се взема под внимание опасността от замръзване на земната основа. 4. Когато не е възможно да се вентилира всяко самостоятелно пространство под подовата конструкция, заобиколено от ивични фундаменти, се препоръчва да се свържат отделните пространства с въздуховоди, пресичайки ивичните фундаменти под вътрешните стени, както е посочено в приложение № 1, т. 9. Разстоянието между вентилационните отвори при съществуващи сгради е по преценка на проектанта. 5. Естествената вентилация на почвата се проектира, като се отчита въздействието на вятъра, газопропускливостта на почвата и температурният градиент. Естествената смукателна вентилация осигурява между 3 Ра и 5 Ра подналягане в почвата под контактната повърхност. Вертикален въздуховод с диаметър минимум 200 mm, завършващ с дефлектор, защитава площ около 50 m2. Не се препоръчва смукателна вентилация само по периферните стени на сградата. 6. В случаите, когато не е възможно да се изпълни естествена смукателна вентилация, трябва да се проектира механична смукателна вентилация за извличане на почвения въздух. Всяка естествена смукателна вентилация трябва да дава възможност за допълнително монтиране на смукателен вентилатор за повишаване на ефективността на системата. Смукателният вентилаторът се разполага в най-високата точка на въздуховода. Когато е необходимо, се монтира и шумозаглушител. Контактна повърхност с площ 100 - 120 m2 се защитава посредством вентилатор, ниско налягане, с дебит на въздуха 200 - 250 m3/h. 7. Напорът на смукателния вентилатор се избира в зависимост от линейните и местните съпротивления на въздуховодната мрежа и загубата на налягане в почвата. Смукателният вентилатор се избира и като се отчитат факторите влажност и запрашеност на въздуха. Препоръчително е вентилаторът да е с регулиране на оборотите. 8. За въздуховоди се използват пластмасови тръби от поливинилхлорид (PVC), полиетилен (PE) или полипропилен (PP) с кръгло или правоъгълно сечение. Съединенията на въздуховодите, преминаващи през вътрешността на сградата, се изпълняват уплътнени. Смукателните въздуховоди се полагат с наклон, така че кондензът да изтича обратно към почвата или се предвижда дренажна шахта в най-ниската точка (например шахта за събиране на вода или връзка към канализационната система). 9. Диаметърът на смукателния въздуховод се оразмерява в зависимост от дебита на транспортирания въздух. За механична смукателна вентилация са достатъчни диаметри от 80 mm до 125 mm. За естествена смукателна вентилация се избират диаметри от 150 mm до 200 mm. Въздуховодите се проектират с минимален брой колена и хоризонтални участъци. Не се допуска използването въздухопропускащи шахти или димоотводи. В сгради с голяма площ се проектират няколко отделни смукателни вентилационни инсталации. При по-големи инсталации на отделните клонове се поставят регулиращи клапи. 10. Отворите за засмукване на пресен въздух и отворите за изхвърляне на отработения въздух се проектират по правилата за разполагане и за осигуряване на минималните препоръчителни разстояния съгласно БДС EN 13779 от приложение № 28 на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.). 11. При механично вентилиране на почвения въздух не се препоръчва вентилационните отвори, които служат за осигуряване на приток на външен въздух към нивото под подовата конструкция, да се разполагат по периметъра или по сутеренните стени. Това допринася за значително охлаждане на пода и загуба на налягане. При естествена смукателна вентилация в изключителни случаи тези вентилационни отвори могат да се предвидят само когато удовлетворяват следните условия: а) отворите са разположени възможно най-отдалечено от местата на засмукване на въздух; б) местоположението на вентилационните отвори е такова, че не води до създаването на надналягане в нивото под подовата конструкция; в) площта на вентилационните отвори за пресен въздух е по-малка от площта на смукателните отвори; г) вентилационните отвори са защитени с решетка срещу котки, птици и гризачи; д) засмуканият въздух се изхвърля над покрива на сградата посредством вертикален въздуховод; е) изискванията за топлинна защита са изпълнени. 12. При подаване на въздух от вътрешността на сградата към нивото под подовата конструкция се предвиждат възвратни клапи с цел да не постъпва въздух от почвата към вътрешността на сградата. Този случай е възможен, когато в сградата функционира нагнетателна вентилация, която поддържа надналягане в обитаемите помещения. 13. При механична смукателна вентилация е необходимо да се намалят отрицателните ефекти, като охлаждане на пода и основите, изсушаване на подпочвения слой, увеличаване кратността на въздухообмен. Това се постига с периодична работа на вентилатора. 14. Механична смукателна вентилация на почвата се проектира така, че да не нарушава горивния процес на котли или да не предизвиква задименост на помещенията, където пребивават хора, както и вредно въздействие върху тяхното здраве. Когато е необходимо, въздухът за горене се доставя с въздуховод до котела. При възникване на вероятност от поява на експлозивно опасни газове в почвата се препоръчва избор на друга вентилационна система. 15. Хоризонталната контактна конструкция над вентилируемия слой се изпълнява, както следва: а) от 3-та категория на въздухоплътност - за системи за механична смукателна вентилация на почвата, инсталирани в съществуващи сгради, с изключение на случаите, посочени в чл. 38, ал. 2, т. 3; б) от 1-ва категория на въздухоплътност - във всички случаи извън тези, обхванати от буква "а", когато хидроизолацията, устойчива на проникване на радон, е проектирана в съответствие с приложение № 2, като се използват по-ниски стойности на коефициента на сигурност ? в зависимост от вида на вентилацията. Фиг. 3.1. Пренасяне на радон във външните стени чрез мрежа от перфорирани тръби, поставени в дренажното ниво, и недопускане на проникване на радон през топлинна изолация Фиг. 3.2. Понижаване на налягането чрез системи с перфорирани тръби Фиг. 3.3. Сглобяеми радонови шахти
Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби
Приложение № 3
Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радонМагистрат · magistrat.bg/laws/a1a9fdab8bd7:Приложение-№-3 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон