(1) Ефективността на изпълнените мерки за защита от радон или за намаляване на концентрацията му в сграда се проверява чрез измервания на обемната концентрация в отделни закрити помещения на сградата, включително в обитаемото пространство на първия надземен етаж при сграда в експлоатация.
(2) Ефективността на мерките за защита от радон се определя по формулата: където: F е ефективност на мерките (%); C1 - обемна концентрация на радон в закрити помещения, установена с измервания на място след изпълнение на мерките (Bq/m3); C2 - обемна концентрация на радон в закрити помещения, установена с измервания на място преди изпълнение на мерките (Bq/m3).
(3) Ефективността на мерките за намаляване на концентрацията на радон в сградите се определя съгласно тази глава и не може да бъде по-малка от 75 %.