Чл. 11

(1) Животните в одобрените центрове за изкуствено осеменяване най-малко веднъж годишно трябва да бъдат изследвани и да дадат отрицателен резултат за:

1. 1. туберкулоза - съгласно изискванията на Наредба № 48;
2. 2. бруцелоза - чрез серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по т. 1;
3. 3. ензоотична левкоза - серологично изследване съгласно изискванията на наредбата по т. 1;
4. 4. инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит - чрез серум неутрализационен тест (цял вирус) на кръвна проба;
5. 5. за вирусна диария - мукозна болест (BVD/MD) - серологичен тест за антитела, който се прилага само на сероотрицателните животни; когато едно животно стане сероположително, целият еякулат от това животно, получен след последния отрицателен резултат, се унищожава или се изследва за наличие на вируса, като резултатът от това изследване трябва да е отрицателен;
6. 6. за кампилобактериоза (Campylobacter fetus ssp. Venerealis) се изследва проба от смивка на препуциума от бици донори на сперма или имащи контакт с такива бици; временно отстранени бици за повече от 6 месеца, които ще се използват отново за изкуствено осеменяване, се изследват не повече от 30 дни преди използването им;
7. 7. за трихомоноза (Trichomonas foetus) се изследва проба от смивка на препуциума от бици донори на сперма или имащи контакт с такива бици; временно отстранени бици за повече от 6 месеца, които ще се използват отново за изкуствено осеменяване, се изследват не повече от 30 дни преди използването им.

(2) Всички изследвания се извършват в оторизирани лаборатории.

(3) Ако резултатът на някое от лабораторните изследвания по ал. 1 е положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен резултат, не се допуска за обмен, с изключение на сперма, която е изследвана за наличие на вирус на BVD/MD и са получени отрицателни резултати. Спермата, получена от останалите животни в центъра, се допуска за обмен след възстановяване на здравния статус на центъра.