Действащ текст· консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава
към чл. 25а, ал. 3, т. 6 I. Основни характеристики на индикаторите за оценка: Измеримост - лесен е за извеждане и е възможно да бъде безпроблемно възпроизведен при различни обстоятелства; Значимост - свързан е с резултата, който трябва да се измери и/или представлява значителен и характерен признак; Използваемост - добре подбран и комплексен (обикновено е придружен от гранични стойности, стандарти и прагове); Яснота - точен, ясен и лесен за боравене; Разрешимост - отнася се за проблем, който може да бъде разрешен с наличните средства; Приемливост - приемлив от страна на потребителя, който трябва да го установи, разбере, осмисли и приложи. II. Анализи Метаанализ на проведените към момента на подаването на заявлението клинични проучвания по методиката на Кохран - при възможност. Доказване на необходимостта и ефективността от прилагането на новото лечение, изделие или лекарствено средство чрез прилагане на следните методи за оценка:
към чл. 25а, ал. 3, т. 6 (Ново - ДВ, бр. 110 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) I. Основни характеристики на индикаторите за оценка: Измеримост - лесен е за извеждане и е възможно да бъде безпроблемно възпроизведен при различни обстоятелства; Значимост - свързан е с резултата, който трябва да се измери и/или представлява значителен и характерен признак; Използваемост - добре подбран и комплексен (обикновено е придружен от гранични стойности, стандарти и прагове); Яснота - точен, ясен и лесен за боравене; Разрешимост - отнася се за проблем, който може да бъде разрешен с наличните средства; Приемливост - приемлив от страна на потребителя, който трябва да го установи, разбере, осмисли и приложи. II. Анализи Метаанализ на проведените към момента на подаването на заявлението клинични проучвания по методиката на Кохран - при възможност. Доказване на необходимостта и ефективността от прилагането на новото лечение, изделие или лекарствено средство чрез прилагане на следните методи за оценка:
1. Cost-minimization analysis - анализ на оценка на намаляване на разходите 2. Анализ на ефективността Ефективност (effectiveness) e установена полза от прилагането на дадена медицинска технология и лечение при реални условия, т.е. фактически полезният резултат. Чрез ефективността се отчита степента, при която извършените процедури и дейности са предоставени в съответствие с изискванията за добра медицинска практика с цел достигане на оптимален резултат. Ефективността се подразделя на: 2.1. Медицинската ефективност (medical effectiveness) е съотношението между постигнатия резултат от определена здравна дейност и максимално възможния резултат. Измерва се като съотношение между постигнат резултат от здравното заведение към максимално възможен резултат. Изразява се в проценти. Така например, ако човек постъпи в болница с диагноза пневмония и след определен срок на лечение бъде изписан "клинично здрав", постигнатият резултат е равен на максимално възможния резултат. Следователно в този случай медицинската ефективност от лечението е 100 %. 2.2. Икономическата ефективност (efficiency) е съотношението между здравния резултат и ресурсите, необходими за постигането му. Тя се подразделя на два вида: • Оперативна ефективност (operative efficiency) - съотношението между направените разходи за постигането на определени ефекти (cost-effectiveness analysis) или направените разходи към постигането на определена полезност (cost-utility analysis). Оперативната икономическа ефективност се постига при спазване на следните правила: P ако един подход е с по-малка цена и дава същия резултат, то следва да бъде предпочетен; P ако един подход е с по-малка цена и дава по-висок резултат, следва да бъде предпочетен; P ако един подход е с по-малка цена и дава по-нисък резултат, следва да бъде взето предвид съотношението разход-ефективност; по-ниското съотношение дава по-висока икономическа ефективност. • Ефективност на разпределението (allocative efficiency) - съотношение между ползата и промяна (нарастване или намаляване) на определени разходи (cost-benefit analysis). Разпределителната икономическа ефективност при следните правила: P осъществяване на дейности, в които ползата е по-голяма от цената; P прекратяване на дейности, за които цената е по-голяма от ползата. • За оценка на разпределителната икономическа ефективност се използва анализът разход-полза (например сравнението между увеличение на разходите за здравна помощ с подобни разходи за обучение). 2.3. Изчислява се индекс на разходите към ползите (BCR - benefit-cost result; индекс на разход към полза): 3. Социално-икономическа ефективност - social efficiency - подобряване на благосъстоянието на индивида да не води до влошаване на благосъстоянието на другите членове на обществото, като това стане чрез компенсиране на загубите от печалбата (ползата) на печелившите. III. Примери за система за оценка с възможни индикатори: Койлове за ендоваскуларно приложение. 1. Преживяемост след поставяне на койл, като спешна манипулация: до 24 часа; до 48 часа; до седмица; до 1 месец.
2. Преживяемост след планово поставяне на койл и над една седмица при спешно поставяне: до 1 месец; 1 - 3 месеца; 3 - 6 месеца; 6 - 12 месеца; 12 месеца - 2 години; 2 - 3 години; 3 - 4 години; 4 - 5 години; над 5 години.
3. Оценка на състоянието при постъпване и при изписване, както и периодично след дехоспитализацията за 3-годишен период: • По неврологични скали - National Institute Of Health Stroke Scale - NIHSS, Glasgow - Liege. • Инвалидност - обща характеристика, процент на инвалидност - промяна или липса на промяна преди поставянето и след поставянето на койл. • Работоспособност.
4. Общо функционално състояние при хоспитализация, след изписване и след дехоспитализацията за 3-годишен период: • I ст. Пациентът е независим, с незасегнати жизнени функции, ориентира се във времето и пространството. В състояние е без помощ да се облича и съблича, сам да се мие, да се храни, да отива на изследване и манипулации, да включва лампата, радиото, звънеца за повикване и да отива до тоалетната. • II ст. Пациентът е ограничен поради предписание да не става от леглото или поради леко увреждане. Жизнените му функции не са засегнати, но са застрашени. Обикновено се ориентира за времето и пространството. В състояние е сам или с помощ да се облича или съблича, да се мие на умивалника или в леглото, да яде и пие. Може да отива на изследвания и манипулации само с придружител. Сам обслужва звънеца за повикване, лампата и радиото и сам търси помощ за ползване на тоалетната. • III ст. Пациентът е ограничен поради предписание да не става от леглото или тежко увреждане. Може да има нарушение в ориентацията, нуждае се непрекъснато от помощ при обличане и събличане, при извършване на тоалета и при хранене. Изследванията и манипулациите се извършват само в лежащо положение. В това състояние пациентът е напълно зависим, нетранспортабилен, с нарушено съзнание и се нуждае от непрекъснато обслужване при всички ситуации. • IV ст. Поради много тежко нарушено състояние към грижите за трета степен могат да се добавят продължително изкуствено дишане с респиратор и друго интензивно лечение.
5. Психологически тестове. В съображение е необходимо да бъдат включени очаквани най-чести усложнения на заболяването (МКБ код) в %. За всяко ЕГН се изготвя справка, например за диспансерно наблюдение, прегледи в извънболничната помощ, хоспитализации. Пример: ставно протезиране - очаквано усложнение Х - брой хоспитализации за настъпилото усложнение Х, честота на прегледите след протезирането в СИМП по повод Х, лекарствена терапия след протезирането чрез рецептурна книжка за усложнението Х.