(1) На наименованията, чиито заявления-спецификации са изпратени в Европейската комисия съгласно чл. 14, ал. 4, при поискване от заявителя се предоставя временна национална защита в съответствие с чл. 9 на Регламент № 1151/2012. Временната национална защита включва забраните по чл. 13 на Регламент № 1151/2012.
(2) При употребата на наименование, което е обект на временна национална защита, към него не могат да се добавят думите "защитено наименование за произход" или "защитено географско указание", както и съответният символ и абревиатура съгласно Регламент № 1151/2012.
(3) Временната национална защита се прилага само на територията на Република България, като земеделските продукти или храни, които са обект на защитата, подлежат на официален контрол съгласно чл. 25а от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС).
(4) Временна национална защита не се предоставя за наименование, чието заявление по чл. 23, ал. 1 е подадено след датата на подаване на заявление за регистрация на марка със същото наименование в Патентното ведомство на Република България или наименованието е вече регистрирано в Държавния регистър на марките.
(5) Временната национална защита се прекратява при вземането на решение на Европейската комисия за регистрация на наименованието в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания от датата на получаване на уведомлението за решението или при оттегляне на заявлението за регистрация от страна на заявителя съгласно Регламент № 1151/2012.