(1) Индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава в следните случаи:
- 1. когато служителят получи годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията";
- 2.(изм. - ДВ, бр. 5 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на дете по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда;
- 3. след изтичане на срока за изпитване;
- 4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител;
- 5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б от Закона за държавния служител;
- 6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата.
(2) Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се извършват в рамките на разходите по чл. 5 при спазване изискванията на чл. 7.
(3)(Нова - ДВ, бр. 5 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако след увеличаване на индивидуалната основна месечна заплата на основанията по ал. 1, т. 1 - 5 размерът и надхвърли максималния размер за определената по реда на чл. 9 степен за съответното длъжностно ниво, на служителя се определя и по-висока степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от увеличената му индивидуална основна месечна заплата, с изключение на служителите, чиито заплати са определени в степен 4 на съответното длъжностно ниво.