(1) Пригодността на водите за напояване се оценява въз основа на критерии, отчитащи процесите на засоляване, водопропускливост, токсичност и др.
(2) Оценката се извършва по стойностите на показателите съгласно приложение № 1.
(3) Компетентният орган по чл. 52 от Закона за водите издава разрешително за водовземане с цел напояване при наличие на положителна оценка за пригодността на водите и при спазване на изискванията по чл. 3, ал. 2.
(4) За води, чието качество не отговаря на пределно допустимите стойности, определени в приложение № 1, пригодността за напояване се определя в документите по чл. 60, ал. 9 от Закона за водите, като се взема предвид взаимовръзката между:
- 1. почвения тип;
- 2. вида на напояваните земеделски култури, включително поливен режим;
- 3. хидрогеоложките условия, включващи характеристика на водния обект, геолого-литоложки строеж, защитеност от замърсяване, филтрационни свойства, състав и дълбочина на подземните води;
- 4. технологията на напояване, включително необходимите водни количества, определени в съответствие с поливните и напоителните норми.
(5) В случай на необходимост и при площи, определени като уязвими зони, за оценката се използва и друга официална информация, имаща отношение към натоварването със замърсители в процеса на напояването.
(6) При установяване на тенденция за влошаване на химичното състояние на подземните води съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 87 от 2007 г.) в издаваните разрешителни за водовземане могат да се определят индивидуални норми за качество на водите за напояване, различни от посочените в чл. 5, ал. 2.