Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни

(1) С тази наредба се уреждат:

1. 1. минималните изисквания към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия(зоомагазини и развъдници), пансиони и приюти за животни;
2. 2. минималните зоохигиенни параметри при отглеждане, размножаване и продажба на домашни любимци;
3. 3. задълженията на собствениците на обектите по т. 1 за осигуряване изпълнението на изискванията по тази наредба;
4. 4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по тази наредба .

(2) Наредбата не се прилага за:

1. 1. свободноживеещи диви животни;
2. 2. животни, използвани за опити;
3. 3. животни, отглеждани в зоологически градини, центрове по чл. 62а и 62б от Закона за биологичното разнообразие, циркове, вариетета, театри или други увеселителни заведения.

(1) Животни, хванати в природата, не могат да бъдат отглеждани и продавани като домашни любимци или с цел да бъдат използвани за храна на други животни.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за риби и безгръбначни животни, освен когато за тях изрично са предвидени забрани, регламентирани в нормативни разпоредби.

(1) Обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), като към заявлението за регистрация се прилагат и удостоверенията за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните на наетия персонал, който ще продава и полага грижи за животните.

(2) Собствениците на обектите по ал. 1 сключват договор за ветеринарномедицинско обслужване на животните с регистрирано ветеринарно лечебно заведение, при условие че собственикът на обекта не е ветеринарен лекар или няма назначен такъв.

(1) Зоомагазините разполагат със:

1. 1. обособена площ за съхранение и приготвяне на храната, с която се изхранват настанените в зоомагазина животни;
2. 2. обособена площ за почистване и дезинфекция на клетките и оборудването на животните и за миене и почистване на самите животни;
3. 3. помещения или кошари за настаняване на кучета;
4. 4. помещения или кошари за настаняване на котки;
5. 5. площ и оборудване за настаняване на други животни;
6. 6. хладилна камера или контейнер за мъртви животни.

(2) Развъдниците разполагат със:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) обособена площ за съхранение и приготвяне на храната, с която се изхранват настанените в развъдника животни;
2. 2. обособена площ за почистване и дезинфекция на клетките и оборудването на животните и за миене и почистване на самите животни;
3. 3. помещения или кошари и оборудване за настаняване на животните;
4. 4. хладилна камера или контейнер за мъртви животни;
5. 5. обособено пространство за разходка на животните.

(1) Собствениците и/или управителите на зоомагазини и развъдници поддържат регистър, в който се вписват:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) видът, броят и идентификацията (при наличието на такава, а при липсата й се осъществява чипиране) на новопостъпилите в обекта животни с данни за произхода им, името и адреса на доставчика;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) видът, броят и идентификацията (ако има такава) на продадените животни;
3. 3. датата на доставка и продажба на животните;
4. 4. видът и броят на умрелите животни.

(2) Регистърът се съхранява в продължение на най-малко 3 г. от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи при проверка.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Лицата, които търгуват с животни, и персоналът в зоомагазините и развъдниците трябва да притежават необходимата квалификация, за да могат да отглеждат и да се грижат за животните в съответствие с действащите правила за защита и хуманно отношение към животните.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Лицата по ал. 1 завършват курс за защита и хуманно отношение към домашните любимци, както и един или повече курсове, специализирани за вида на животните, с които търгуват. Програмата на курсовете се одобрява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), като се съгласува с МОСВ.

(3) За лицата, които притежават образователна степен бакалавър или магистър по специалност биология, екология или ветеринарна медицина, не се изисква да завършват курс по ал. 2.

(4) Лицата по ал. 1 да са запознати с условията на придобиване, условията, при които се отглеждат и размножават домашните любимци, и като се вземе предвид голямото животинско разнообразие и съществуващите рискове, свързани със свръхпопулация, да притежават умения и опит за определяне видовата и полова принадлежност.

(1) Курсовете за защита и хуманно отношение към домашните любимци трябва да дават основни знания по:

1. 1. таксономия;
2. 2. анатомия;
3. 3. физиология;
4. 4. екология;
5. 5. етология;
6. 6. хранене и репродукция на животните;
7. 7. болести;
8. 8. условия за внос;
9. 9. изисквания на действащото законодателство в областта на: а) защитата на животните; б) инфекциозните болести; в) вноса на животни; г) хигиената, почистването, дезинфекцията и изхвърлянето на отпадъци от животински произход в съответствие с ветеринарно-санитарните изисквания;
10. 10. контрол на климата в интериорни условия;
11. 11. храна и съхранение на храната;
12. 12. как се влияят животните от екологични промени и стрес.

(2) Участниците в курса трябва да придобият основни знания във всяка от областите по ал. 1 и специализирани знания за най-често търгуваните видове на следните животни:

1. 1. членестоноги;
2. 2. риби и земноводни;
3. 3. влечуги;
4. 4. кафезни птици;
5. 5. зайци и гризачи;
6. 6. кучета, котки и порове.

(3) Курсовете трябва да приключат с изпит за проверка на придобитите знания и издаване на сертификат след успешно полагане на изпита.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Когато в зоомагазина и развъдника животните се предлагат за продажба, на клетката или аквариума се поставя табела с наименованието на животното.

(2) При осъществяване на покупка на дадено животно персоналът (лицата, търгуващи с животни) предоставя писмена информация под формата на брошура и съвети към клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации и мерки за безопасност.

(3) Брошурите за земноводни, влечуги, птици и бозайници съдържат най-малко следната информация:

1. 1. българското и научното наименование на вида на животното;
2. 2. начина за определяне на рода и пола на животното, ако той може да бъде определен по външния му вид или след прост преглед;
3. 3. нормалния размер на възрастно животно;
4. 4. средната продължителност на живота на вида;
5. 5. модела на поведение и социалната организация на вида в природата;
6. 6. специфичните нужди на животното от пространство, климат и светлина;
7. 7. как мястото за живеене на животното се обезопасява срещу бягство;
8. 8. как може да бъде задоволена нуждата на животното от общуване с други животни;
9. 9. какви грижи трябва да се полагат за животното;
10. 10. как се задоволяват нуждите на животното от храна и вода; специфичните изисквания и предупреждения;
11. 11. репродуктивните изисквания на животното;
12. 12. при бозайниците - продължителността и грижата при бременност;
13. 13. при влечугите и земноводните - дали животното има период на хибернация;
14. 14. мерки, чрез които животното понася по-добре смяната на жизнената среда;
15. 15. основните признаци на влошаване на здравето на животното;
16. 16. болестите, към които животното е податливо, и как може да бъде предпазено от тях;
17. 17.(нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) адрес и телефон на съответната регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), в която животното трябва да се регистрира, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 1 и чл. 22а от Закона за защита на животните (ЗЗЖ);
18. 18.(нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) за кучета - задължението на собственика да го представи на ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, за регистрация по чл. 174 ЗВД.

(4) Брошурите за риби съдържат най-малко следната информация:

1. 1. българското и/или научното наименование на вида или рода на животното;
2. 2. дали рибата се събира на пасажи или проявява агресивност към други риби;
3. 3. социалната организация и поведение на вида;
4. 4. изискванията на рибата по отношение на размера и устройството на аквариума;
5. 5. изискванията на рибата към температурата, качествата на водата и начините на поддръжка на тези качества;
6. 6. изискванията на рибата към количеството светлина;
7. 7. как да се задоволят хранителните нужди на рибата;
8. 8. как да се извърши прехвърлянето на рибата от една водна среда в друга.

(5) Брошурите за членестоногите съдържат следната информация:

1. 1. българското и/или научното наименование на вида или рода на животното;
2. 2. типа на развитие - метаморфоза;
3. 3. средата на живот в различните стадии от развитието;
4. 4. социалната организация и поведение на вида;
5. 5. изискванията на вида към температурата и влажността на въздуха;
6. 6. изискванията на вида към температурата на водата;
7. 7. изискванията на вида към светлина;
8. 8. храната и хранителните нужди.

(1) В зоомагазините и развъдниците се продават само:

1. 1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;
2. 2. животни с документ за произход или придобиване, включително съгласно изискванията на чл. 90 от Закона за биологично разнообразие за екземпляри от видове гръбначни животни, включени в Приложение А и В на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г., относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях;
3. 3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени, ваксинирани и идентифицирани с микрочип;
4. 4. диви животни, идентифицирани с микрочип съобразно вида на екземпляра.

(2) Продажбата на диви животни се осъществява при спазване на изискванията на чл. 21, чл. 22, ал. 2 от Закона за защита на животните и лицата, които търгуват с тях, изпращат в регионалната инспекция по околната среда и водите данните на лицето, закупило животното.

(1) Животни, които се нуждаят от компанията на други животни, трябва да бъдат отглеждани по начин, задоволяващ естествените им нужди.

(2) Животно, което демонстрира ловни наклонности, страх, непоносимост и заплашително поведение към други животни или е жертва на подобно поведение, временно се отделя от останалите животни, като веднага се консултира с етолог за решаване на възникналия проблем.

(3) При възникване на поведенчески проблеми или проблеми с отглеждането се търси съвет от експерти, специализирани по въпросния вид, за да се осигури правилен подход към нуждите на всяко животно.

(1) Помещенията, клетките и аквариумите, в които се настаняват животните, се обезопасяват срещу бягство. Разстоянието между решетките, дупките в мрежите и оразмеряването на други фиксирани материали са направени така, че да осигуряват удобство на животните, да не ги нараняват и да предотвратяват бягството и заклещването на животните.

(2) Материалите, използвани за конструиране на клетките и огражденията за животни (решетки, мрежи), и начините им за съединяване се приспособяват към големината и силата на животното и способностите му за гризане и ровене.

(3) Когато клетките са разположени една до друга, те се конструират така, че животните да нямат контакт помежду си и да не могат да се наранят едно друго.

(4) Подът, стените, таванът и обзавеждането на помещенията за настаняване на животни са проектирани и конструирани по начин, който позволява лесно почистване и дезинфекция.

(5) Електрическите прибори в мястото на живеене се обезопасяват или разполагат извън обсега на животното. Прозорците се обезопасяват при необходимост така, че животното да не се наранява. В обсега на животното не се поставят или държат предмети и субстанции, които могат да го наранят.

(6) На местата, където се държат животни на няколко нива, конструкцията се създава така, че да не позволява изпражнения или отпадъци да падат на долните нива.

(7) Мястото на живеене е достатъчно голямо, за да позволи свободно движение и физическа активност в съответствие със специфичните нужди на всяко едно животно.

(1) На животните се осигуряват:

1. 1. постеля, която е суха, абсорбираща, не събира прах, не е токсична, не съдържа инфекциозни агенти или вредители и не застрашава по друг начин тяхното здраве;
2. 2. приспособления, които позволяват на животното да се катери, рови, почива, крие, къпе, плува или гмурка в съответствие със специфичните изисквания на вида животно, като му се осигуряват условия, чрез които то има поведение, каквото би имало в естествена среда;
3. 3. хранилки и поилки, които се конструират, оразмеряват и поставят по начин, който позволява на животното лесен и естествен прием на храна и вода.

(2) Не се разрешава използването на стърготини или материали, получени от дървен или друг материал, който е бил химично обработен.

(3) Постелята на животните се сменя редовно, за да се предотврати превръщането й в източник на инфекции и развъждане на паразити.

(1) Помещенията за продажба на животни се проектират и клетките се поставят по начин, който не позволява излишното дразнене на животното от хора или други животни.

(2) Клетките за птици се поставят на най-малко 100 см от пода. Това не се отнася за клетки с височина, по-голяма от 150 см.

(3) Месоядни и хищни животни се държат по начин, който не позволява да се наранят или стресират помежду си.

(4) Кучетата и котките могат да бъдат държани в клетки за не повече от два пъти по 2,5 часа в рамките на денонощието.

(5) На кучетата и котките след изтичане на първите 2,5 часа по ал. 4 се осигурява 2 часа почивка извън клетките в помещенията или в кошарите за живеене, а след изтичане на втория период от 2,5 часа се настаняват в помещенията или кошарите за живеене до следващия работен ден.

(1) Различните видове гризачи, змии, гущери и сухоземни и водни костенурки се държат отделно едни от други. Заедно могат да бъдат държани само много близки видове змии, гущери, сухоземни и водни костенурки. Не се държат на едно място зайци и други видове гризачи, с изключение на морски свинчета.

(2) Зайците и гризачите, които са достигнали полова зрелост, се отделят в зависимост от пола им. Те могат да се отглеждат на еднополови групи или двойки, като при несъвместимост се отглеждат временно поотделно.

(3) Войнствени мъжки риби не се държат в полезрението на други такива или на място, където могат да се видят в огледало. Рибите никога не се държат във воден обем, по-малък от 1 л. Площта на повърхността на водата трябва да е минимум 10 см2.

(1) Не се разрешава:

1. 1. държането на животните при условия на постоянна тъмнина, както и без подходящ период на почивка от изкуственото осветление;
2. 2. държането на кучета и котки: а) за повече от два пъти по 2,5 часа в клетки; б) в аквариуми със солидни стени; в) при настаняване за живеене или при предлагане за продажба в помещението, в което се предлага или съхранява и храната за животни;
3. 3. осъществяване на размножаването и чифтосването на животни в зоомагазина или други помещения, до които имат достъп клиенти;
4. 4. за възпроизводство да бъдат избирани животни, чиито анатомични и физиологични характеристики или особености в поведението могат да се окажат вредни за здравето и живота на женското животно за възпроизводство или на неговото поколение;
5. 5. бозайниците да се настаняват на пряка слънчева светлина без осигурена сянка;
6. 6.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) излагането на животни извън територията на зоомагазина/развъдника на публични места, включително и пред зоомагазина/развъдника, с цел реклама;
7. 7. внасянето, настаняването и предлагането за продажба на болни животни;
8. 8.(изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) упражняването на ветеринарномедицинска практика в зоомагазините;
9. 9. продажбата на ветеринарномедицински продукти(ВМП).

(2) На кучетата и котките след изтичане на първите 2,5 часа по ал. 1, т. 2, буква "а" се осигурява 2 часа почивка извън клетките в помещенията за живеене, а след изтичане на втория период от 2,5 часа се настаняват в помещенията или кошарите за свободно отглеждане до следващия работен ден.

(3) В зоомагазините се поддържат и съхраняват дневници, в които се попълва информация за почивката на животните по ал. 2.

(1) Кафезните птици се отглеждат на групи, разнополови двойки или по изключение временно в еднополови двойки или самостоятелно във връзка с чл. 15, ал. 2.

(2) На кафезните птици се осигуряват пространство и условия според вида им съгласно приложение № 2. По време на изложби на открито кафезните птици могат да бъдат държани на по-малко пространство за период не по-дълъг от 4 дни.

(3) Пилетата, които се отглеждат без родител и се хранят ръчно от хора, могат да бъдат държани в по-малки клетки до пълното им оперяване.

(4) Новоизлюпени птици, които са неспособни да се хранят самостоятелно, се отглеждат поне с една възрастна птица, която ги храни, освен в случаите, когато се хранят ръчно от хора.

(5) Размерът на люпилото на мътещите кафезни птици се регулира така, че да не се отрази неблагоприятно на здравето на птицата.

(1) На кафезните птици се осигурява среда, в която могат да се занимават с разнообразни дейности.

(2) На видовете кафезни птици, които не са изключително нелетящи, се осигуряват поне два чисти пръта за спане и приспособление на пода, където могат да се подслонят.

(3) В случаите, когато няколко птици се държат заедно, се осигуряват достатъчно пръти, на които да кацат всички птици, без да възниква конкуренция или агресия между тях.

(1) Когато няколко кафезни птици се държат на едно място, се осигурява достъп до храната на всяка птица.

(2) На кафезните птици с висок метаболизъм или специални изисквания се осигурява достъп до храна по всяко време.

(1) Гризачите, с изключение на златните хамстери, се отглеждат в еднополови или двуполови двойки или в групи.

(2) Времето и начинът, по който животните се срещат като двойка или група, се избират в зависимост от вида, възрастта и пола на животните, за да се намали рискът от враждебност.

(3) Златните хамстери се държат отделени от момента, в който започнат да проявяват агресия един към друг или най-късно от осемседмична възраст.

(4) На зайци и гризачи се осигурява материал за гризане, за да поддържат зъбите си.

(5) Зайци и гризачи с дълга или гъста козина, която не могат да почистват сами, се разресват с четка.

(6) Бебета зайци и бебета гризачи се държат с майката или съответен заместител на майката, докато им е нужно мляко и грижи.

(1) Подът на клетката трябва да бъде покрит с подходящ за животните материал.

(2) Зайци и гризачи не се отглеждат на мрежест под.

(3) На зайци и гризачи се осигурява минимално обитаемо пространство съгласно приложение № 2.

(1) На златни хамстери, хамстери джуджета, джербили, бодливи плъхове, чинчили и дегу се осигурява кутия или дупка за гнездене, съдържаща чист и сух гнездови материал. Това се отнася и за бременни зайци една седмица преди очакваната дата на раждане и поне четири седмици след това.

(2) Когато няколко животни са държани заедно, се осигуряват достатъчно кутии за гнездене за всички животни така, че да се предотврати агресия или конкуренция между тях.

(3) На зайци, златни хамстери, хамстери джуджета, джербили, кафяви плъхове и мишки се осигурява материал за гнездене на дълги ленти, който може да бъде сплетен за оформяне на гнездо.

(4) Бременните индивиди от видовете, живеещи на семейства, трябва да се отделят.

(1) Зайци и гризачи се държат в среда, в която могат да се занимават с разнообразни дейности.

(2) На морските свинчета се осигуряват принадлежности за игра и възможност да се подслоняват и крият.

(3) На джербилите се осигурява система от тунели, направена от тръби и подобни, или подов материал, в който могат да копаят тунели.

(4) На джербили, чинчили и дегута се осигурява съд с чист, ситен пясък (прашна баня), в който да се почистват, за да поддържат козината си в добро състояние.

(5) На чинчилите се осигуряват поне две полици или клони на различна височина и с размер и конструкция така, че животните да могат да седят на тях в естествена позиция и да имат сигурно място за почивка и криене.

(6) На дегутата се осигурява поне една наблюдателна полица или друго място за наблюдение. Когато няколко мъжки животни се отглеждат в една клетка, се осигурява поне по един наблюдателен пост на всяко от тях.

(1) На златни хамстери, хамстери джуджета, джербили, кафяви плъхове и мишки се осигурява непрекъснат достъп до храна.

(2) На зайци, морски свинчета, чинчили и дегута се осигурява непрекъснат достъп до груба храна, като сено или трева.

(3) Всяка една промяна в храненето на зайци, морски свинчета, чинчили и дегута, особено при преминаването от хранене със сено към прясна трева, се извършва постепенно.

(4) На морските свинчета се осигурява ежедневно необходимото количество витамин С.

(1) На змиите и гущерите от видове, които в естествени условия спят зимен сън (хибернират), се осигуряват условия за това на равни годишни интервали по начин, отговарящ на естествения им начин на живот в природата.

(2) По време на зимния сън не се прилагат правилата, установени в чл. 41, 44, чл. 45, ал. 2 и ал. 4 - 6, чл. 46, ал. 2 и 3.

(3) Преди зимния сън животните се подготвят за него чрез постепенно намаляване на температурата на заобикалящата ги среда и намаляване на дажбите от храна и вода.

(1) Вратите, капаците и плъзгащите се стъклени панели на терариуми, предназначени за змии и гущери, се затварят плътно и се заключват.

(2) Във вътрешността на терариума, по стените, покрива и покритието на вентилационната система не се допуска наличието на остри ръбове или груби повърхности, на които влечугите да наранят носа или краката си при опит да излязат извън терариума.

(1) Терариум, в който се отглеждат отровни змии или гущери, се оборудва със:

1. 1. специална ключалка за заключване;
2. 2. табела с точното наименование на вида;
3. 3. предупредителна табела, че в терариума има отровна змия или гущер.

(2) Помещенията, в които се държат отровни змии и гущери, се обезопасяват срещу бягство на животните, като вратите и прозорците им се държат заключени и на вентилационните и всички подобни отвори в тези помещения се поставя мрежа или друго приспособление.

(1) Подът на терариума се покрива с материал, подходящ за биологичния вид на животното, което го обитава.

(2) На видовете, които в природата се заравят в дупки, се осигурява свободен подов материал от торф, настъргана кора от дърво, почва, пясък или подобни, в които да се заравят, а за тези, които живеят в пясък в природата, се осигурява пясък за подово покритие, достатъчен свободно да се движи в него, като покрива цялото му тяло.

(3) Влажността на подовия материал е в съответствие с изискванията на конкретния вид змия или гущер.

(1) На змиите и гущерите се осигуряват места за криене в клетката.

(2) Когато животното има маскираща окраска, се осигуряват предмети с подобен десен. Местата за криене и камуфлажните предмети се поставят по начин, съобразен с начина на живот на животното.

(3) При отглеждане заедно на няколко животни се осигурява място за криене или камуфлажни предмети за всяко едно от тях.

(1) На видовете змии и гущери, които в природата живеят в близост до водни пространства, се осигурява вода за къпане в такъв обем, че да могат да потопят цялото си тяло.

(2) Пространствата с вода за къпане за змии се предвиждат с дълбочина така, че змията да може да лежи на дъното с тяло под водата и глава на повърхността.

(3) При отглеждане заедно на няколко животни се предвижда достатъчно пространство във водата за всяко едно от тях.

(4) На гущерите, които се нуждаят от водно пространство, се осигурява плавен преход от сушата към водата, така че да влизат и излизат лесно.

(5) На дървесните видове змии се осигуряват клони и подобни, за да се придвижват и почиват над земята, с опора за телата им на няколко места.

(6) На змиите от видове изумрудена дървесна боа (Corallus caninus), зелен дървесен питон (Morelia viridis) и мадагаскарска боа (Sanzinia madagascariensis) се осигурява поне един хоризонтален клон с размер, който позволява на животното да си почива навито.

(7) На гущерите в зависимост от средата на естественото им разпространение терариумът се структурира с клони, листна растителност, полици и груби вертикални повърхности за катерене, за да се придвижват и почиват безпроблемно над земята. Осигурява се хоризонтално място за почивка, така че животното да е в естествена позиция с опора за цялото тяло. Когато няколко животни са държани заедно, се осигуряват достатъчно места за всяко едно от тях, така че да се предотврати агресия или конкуренция помежду им.

(1) В терариума се осигурява микроклимат с условия, подобни на тези в естествените местообитания на съответния вид, и се обособяват зони с различна температура, така че животните да могат да избират и да прекарват времето си в различните зони, за да поддържат оптимална телесната си температура.

(2) Алинея 1 не се прилага за змии и гущери, които се отглеждат при постоянна температура, която е еднаква с оптималната им телесна температура.

(3) Източникът на топлина трябва да излъчва по начин, който е подходящ за начина на живот на съответния вид и който животните могат да използват оптимално на мястото, където прекарват времето си.

(4) При отглеждане заедно на няколко животни всички те трябва да имат възможност да използват отоплените места по едно и също време.

(5) В терариум, обитаван от активни през деня видове, които в дивата природа използват пряка слънчева светлина, за да поемат топлина, най-отоплените места трябва да са изложени на силна светлина.

(6) Температурата в отопленото място не бива да превишава +50 °C. Лампи, отоплителни елементи и други източници на топлина с температура на повърхността над +50 °C трябва да бъдат снабдени с предпазни решетки или да бъдат поставени така, че животните да не могат да влязат в пряк контакт с тях.

(7) Атмосферната влажност трябва да бъде подходяща специално за нуждите на отглежданите видове.

(1) Когато едновременно се хранят няколко змии или гущери, гледачът присъства през цялото време на храненето, за да гарантира, че животните не си причиняват взаимно вреда.

(2) Змии или гущери от видове, които пият вода от капки по техните тела или от предмети, трябва да имат достъп до капеща вода или трябва да бъдат пръскани ежедневно с вода.

(3) Змиите и гущерите трябва да бъдат хранени с храна, подходяща за вида, в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.

(1) Ако на сухоземни или водни костенурки от видове, които в дивата природа живеят в райони с умерен климат, се дава възможност да спят зимен сън, това трябва да се извършва на равномерни годишни интервали и по начин, който съответства на естествените условия на живот.

(2) По време на зимния сън изискванията, посочени в чл. 49, ал. 1, чл. 50 и 51, чл. 53, ал. 2 - 5, чл. 54, ал. 1 - 3 и чл. 55 и 56, не се прилагат.

(3) Преди да заспят зимен сън, животните трябва да бъдат подготвени чрез период от последователно понижаваща се температура на заобикалящата среда и намаляване на светлината и храната.

(1) Сухоземните, полуводните и водните костенурки трябва да разполагат най-малко с пространството, посочено в приложение № 2.

(2) Дъното на терариума трябва да бъде покрито с дънен материал със съдържание на влага, подходящ за нуждите за съответния вид.

(3) Костенурки от видове, които имат изявена склонност към ровене, трябва да разполагат с ронлив материал от торф, натрошени дървесни кори, пръст, пясък или подобни материали, в който да могат да ровят и да се заравят, като слоят е дълбок толкова, че да покрива черупката на сухоземната или водната костенурка.

(4) При отглеждане заедно на няколко екземпляра всички те трябва да имат възможност да се заравят по едно и също време.

(5) Съдържанието на влага в дънния материал трябва да бъде подходящо за нуждите на видовете сухоземни или водни костенурки.

(1) Водните костенурки трябва да разполагат с достатъчно количество вода за плуване, гмуркане и криене в нея и удобна възможност да излизат от водата на суха площ, изградена от камъни или платформи. Преходът между водата и сухата площ трябва да бъде плавен, направен по такъв начин, че костенурките лесно да могат да влизат и излизат от водата.

(2) Сухата площ трябва да бъде на по-високо ниво от повърхността на водата и трябва да осигурява на водните костенурки възможността да изсъхнат.

(3) Площта на сухата площ трябва да е такава, че всички костенурки, обитаващи терариума, да могат да я ползват едновременно.

(4) За видове, които в дивата природа се заравят в дъно, трябва да се осигури водна площ с меко дъно от ситен пясък или друг подходящ материал, със слой, дълбок поне колкото е височината на черупката на костенурка.

(1) В терариумите преходът между сухата и водната площ трябва да е плавен и да не се създават предпоставки за удавяне на животните.

(2) Електрическото оборудване трябва да е обезопасено. Не трябва да има пряк контакт на животните със силнонагряващи се повърхности.

(3) За избягване на засилената конкуренция между животните следва да не се отглеждат съвместно различни по размер животни, различни видове костенурки или привидно сходни видове.

(1) Костенурките трябва да бъдат отглеждани при микроклимат, подобен на естествените атмосферни условия за видовете.

(2) В терариум, в който се отглеждат костенурки, трябва да има зони с различни температури, които постепенно преминават една в друга, така че животните да могат да избират да прекарват време в различни зони, за да поддържат оптималната си телесна температура.

(3) Алинея 2 не се прилага за сухоземни и водни костенурки, отглеждани при постоянна температура, която е еднаква с тяхната оптимална телесна температура.

(4) Температурата на водата при водните костенурки да съответства на естествените условия за видовете, а температурата в аквариума трябва да е между 24 °C и 28 °C.

(5) Да се осигури филтриране на водата в аквариума, за да се предотврати натрупване на отпадъци, и в зависимост от водното количество и броя на костенурките е необходимо и ръчно поддържане на хигиената - редовна смяна на водата и почистване на стените на терариума.

(1) На костенурките се осигурява източник на топлина, който излъчва по начин, подходящ за начина на живот на съответните видове.

(2) Когато няколко костенурки се отглеждат заедно, всички трябва да имат възможност да използват отоплените места по едно и също време.

(3) В терариум, обитаван от активни през деня костенурки, които в дивата природа използват пряка слънчева светлина, за да поемат топлина, най-отоплените места трябва да са изложени на силна светлина.

(4) Температурата в отопленото място не бива да превишава +50 °C. Лампи, отоплителни елементи и други източници на топлина с температура на повърхността над +50 °C трябва да бъдат снабдени с предпазни решетки или да бъдат поставени така, че костенурките да не могат да влязат в пряк контакт с тях.

(5) Атмосферната влажност трябва да бъде подходяща специално за нуждите на съответния вид животни.

(1) Костенурките трябва да бъдат хранени с храна, подходяща за вида, в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.

(2) Водните костенурки са месоядни и трябва да бъдат хранени с подходяща храна, като към храната се добавят витамини, минерали и калций, за да се предотврати омекване на черупката.

(1) На достигналите зрелост екземпляри храната трябва да включва нарязани пресни зеленчуци (представляващи до 80 - 90 % от диетата) и малки количества плодове, предоставяни поне веднъж дневно.

(2) Младите индивиди на всеки 10 - 14 дни трябва да бъдат хранени два пъти дневно с добавка на живи насекоми.

(1) Игуаните се отглеждат самостоятелно.

(2) Като изключение от ал. 1 се допуска отглеждането на един мъжки и два женски индивида, при условие че мъжкият се отделя по време на размножителния период.

(3) Всяко въвеждане на нов индивид в терариума се извършва постепенно с период на адаптация.

(4) Младите игуани с еднакъв размер могат да формират социални групи и да се отглеждат заедно, като при достигането на полова зрялост се разделят.

(1) Ако на земноводни от видове, които в дивата природа живеят в райони с умерен климат, се дава възможност да спят зимен сън, това трябва да се извършва на равномерни годишни интервали и по начин, който съответства на естествените условия на живот.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) По време на зимния сън изискванията, посочени в чл. 61, чл. 62, ал. 2, чл. 63, т. 1, 2 и 5, не се прилагат.

(3) Преди да заспят зимен сън, животните трябва да бъдат подготвени чрез период от последователно понижаваща се температура на заобикалящата среда и намаляване на светлината и храната.

(1) В терариума или аквариума за земноводни вентилаторите и всички други отвори трябва да бъдат обезопасени с предпазни решетки.

(2) Вратите, капаците, плъзгащите се стъклени плоскости на терариума или аквариума трябва да прилепват добре, така че животните да не могат да избягат.

(3) Вътрешността на терариума или аквариума и всички вътрешни приспособления не трябва да имат остри ръбове, които могат да наранят животните.

(1) Земноводните, които са предимно водни обитатели, се отглеждат в аквариум с вода с места за криене на дъното.

(2) На земноводните се осигурява басейн с вода и суха площ. Сухата площ се застила с подходяща постеля от пръст, торф, влажен мъх или други материали, в която да могат да ровят.

(3) Съдържанието на влага в постелята трябва да бъде подходящо за нуждите на съответния вид.

(1) Аквариумът, в който се отглеждат риби, отговаря на следните изисквания:

1. 1. да има плътно прилепнал стъклен или мрежест капак или стени, които се издигат на необходимата височина над повърхността на водата, така че да се предотврати изскачането на рибите от водата;
2. 2. поне едната страна да е непрозрачна и закрита от погледи, освен ако вътрешните приспособления в аквариума осигуряват на рибите възможност да се крият;
3. 3. количеството, дълбочината на водата и площта на нейната повърхност са подходящи за големината, броя и начина на живот на рибите;
4. 4. да има места за криене и дъно, пресъздаващи в най-голяма степен естествената околна среда на всеки от видовете риба.

(2) Точка 4 на ал. 1 не се отнася за случаи, в които рибите се отглеждат за кратки периоди по време на карантина, опити за разплодна дейност и отглеждане на малките рибки.

(1) Водата за отглеждане на риби има състав, киселинност, съдържание на соли и субстанции, които не причиняват вреда на рибите.

(2) Резки промени в състава на водата трябва да се избягват, освен ако рибите не са от видове, специално адаптирани към такива промени.

(3) Водата да се пречиства или се сменя изцяло или частично, преди съдържанието на отпадни продукти и остатъци от храна да достигне нива, които са вредни за рибите.

(4) Температурата на водата трябва да бъде подходяща за нуждите на съответните видове риби.

(5) Рибите трябва да бъдат хранени с храна, подходяща за вида, в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.

(1) Клетките, в които са настанени животните (поединично или на групи) за предлагане за продажба, трябва да имат достатъчно площ, така че всяко животно да може да стои напълно изправено, да се храни, пие и спи, да се протяга и да ляга с напълно протегнати лапи, да се обръща без затруднения и всички животни да могат да легнат едновременно.

(2) Минималната височина на клетката е два пъти височината на животното до холката.

(3) Клетките се измиват и дезинфекцират ежедневно с дезинфектант с широк спектър.

(1) Боксовете или помещенията за свободно настаняване на животните са най-малко с размерите, посочени в приложение № 2.

(2) Подовата повърхност трябва да е покрита с подходяща лесно сменяема и абсорбираща постеля, която осигурява комфорт на животните.

(3) Осигурява се в клетките прясна вода непрекъснато на разположение на животните, приспособления за игра, а за котките - съд с котешка тоалетна и приспособления за катерене.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Всяко куче и котка се идентифицира от ветеринарен лекар и им се издава паспорт.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Идентификацията на животните се извършва чрез поставяне на микрочип, преди да бъдат отбити и задължително преди да напуснат обекта на произход.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Когато животните по ал. 1 се прехвърлят от един обект в друг преди отбиването им и не могат да бъдат идентифицирани предварително, те задължително се съпровождат от документация за произхода на животното и подробни данни за родителите.

(1) В пансионите за животни се настаняват само идентифицирани животни, които имат необходимите документи и регистрация, изисквани от законодателството.

(2) Грижите за животните по време на престоя им се съобразяват с основните изисквания на собственика на животното и се вземат предвид специфичните нужди на животните, на които е направена хирургическа интервенция или които изискват приемането на специални лекарства, хранене със специални храни, къпане и почистване.

(3) Кученца между 10 - 16-седмична възраст могат да бъдат настанени за през деня, ако са получили първата си ваксина поне осем дни преди настаняването и собствениците им подписват декларация, че са уведомени за риска от заразяване на кученцата с някоя болест.

(4) Кучета на възраст над 16 седмици трябва да бъдат ваксинирани съгласно изискванията за ваксинация, посочени в чл. 81.

(5) Кученца на възраст между 10 - 20 седмици, които са настанени за през деня заедно с други кучета, трябва да бъдат наблюдавани през цялото време от персонала.

(1) На всички животни трябва да бъде осигурено постоянно наличие на чиста вода.

(2) Купичките за храна и вода трябва да са устойчиви и да са направени така, че да могат лесно да се почистват и да не нараняват животните.

(1) Всички кучета и котки трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден, съобразно със състоянието, възрастта и размера на животното.

(2) Кученца и котенца между четири- и шестмесечна възраст трябва да се хранят поне два пъти на ден с балансирана храна. По изключение, когато кученца и котенца под четиримесечна възраст са оставени да пренощуват, те трябва да бъдат хранени поне три пъти на ден.

(3) Когато ветеринарният лекар, възрастта или здравословното състояние го изисква, животните се хранят съобразно лекарските предписания.

(1) За да могат да бъдат настанени в пансион:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) кучетата трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу бяс, гана, хепатит, параинфлуенца, лептоспироза и парвовироза;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) котките трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу вирусен ентерит, бяс, калицивирусна инфекция и инфекциозен ринотрахеит;
3. 3. кучетата и котките трябва да са обезпаразитени;
4. 4. животните трябва да бъдат здрави.

(2) Направените ваксинации по ал. 1 трябва да са отразени в паспорта на животното, да са извършени в рамките на предшестващите 12 месеца и да е видно, че следващата дата за ваксинация не е пропусната.

(3) Животни, които не са обезпаразитени преди настаняването, трябва да бъдат обезпаразитени за сметка на собственика, като той бъде своевременно информиран.

(1) Животни, които са болни или има съмнение за някое инфекциозно заболяване, не могат да се допускат в обекта.

(2) Ако по време на престоя на животното в пансиона възникне съмнение, че е заразено или болно, трябва да се потърси възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ и собственикът да бъде информиран.

(3) Съмнителното за заболяване животно или клинично доказани болни животни се изолират от останалите в отделно помещение.

(4) Всички животни, които са били в контакт със заразеното животно, се поставят под наблюдение.

(5) Местата за изолиране на съмнителните или заразените животни трябва да са отделени, а външните изолатори трябва да се намират поне на десет метра от някое от другите помещения в обекта.

(1) Помещенията за настаняване на животните трябва да се почистват и да се дезинфекцират редовно.

(2) Всички помещения/изолатори и дворове трябва да се почистват поне веднъж на ден.

(3) Всички използвани постелки, приспособления и неизядена храна трябва да бъдат премахнати преди почистването и измиването.

(4) Използваните постелки и неизядена храна трябва да бъдат поставени в запечатани контейнери и по-късно да бъдат изхвърлени.

(5) След почистването местата за спане трябва да се подсушат.

(1) Дезинфекцирането на помещенията за настаняване и на клетките трябва да се извършва всеки път, когато те се освобождават, или на всеки седми ден, като тогава дезинфекцията се извършва с медицински дезинфектанти.

(2) След дезинфекцирането съдовете трябва да се измият с оглед избягването на отравяне. При извършване на дезинфекцията трябва да се спазват инструкциите на производителя.

(3) Всички съдове, използвани за хранене и поене на животните, трябва да се почистват всекидневно.

(1) В пансионите редовно се извършва контрол на вредителите - бълхи, кърлежи, мухи, комари и гризачи.

(2) Използваните за контрола на вредителите препарати трябва да са предписани от ветеринарния лекар и да се спазват инструкциите на производителя.

(1) Кучешките и котешките колибки трябва да се заключват.

(2) Всички индивидуални колибки трябва да са снабдени с ключалки, които животните да не могат да отварят.

(3) Всички използвани методи за сигурност трябва да позволяват свободно влизане и излизане на животните и на персонала от сградите в случай на опасност.

(1) Около всички обекти за настаняване трябва да има допълнителна ограда, предпазваща от бягство на животните, която трябва да:

1. 1. е висока поне 1,8 метра;
2. 2. е направена по начин, който не позволява на кучетата да копаят под нея;
3. 3. е изградена по начин, непозволяващ катерене.

(2) Външните стени на обекта могат да служат като външна ограда, при условие че не позволяват бягството на животните.

(1) На настанените в обекта кучета се осигурява всекидневна разходка, която може да бъде под формата на: 1. осигуряване на достъп на кучетата до зоната за разходка и упражнения поне два пъти дневно, и/или 2. осигуряване на минимум 10-минутна разходка на кучетата поне два пъти дневно.

(2) За кучета, които са настанени в ограждения с големина над двайсет метра, не се изискват допълнителни разходки и упражнения освен в случаите, когато престоят им е за повече от четири седмици.

(3) По време на разходките/упражненията трябва да се вземат мерки, за да се предотврати възможността за бягство на животните, както и нападения или наранявания от други животни.

(4) За по-активните или по-старите кучета може да се изисква повече или по-малко от общите упражнения.

(5) През деня кучетата могат да бъдат разхождани съобразно изискванията и след писмено разрешение от собственика.

(6) Кучетата не трябва да се разхождат извън рамките на сградите/обекта заради тяхната безопасност, освен ако:

1. 1. са на каишка през цялото време;
2. 2. са под надзора на пълнолетно лице;
3. 3. не повече от две кучета могат да бъдат разхождани от един човек;
4. 4. има писмено разрешение от собственика.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Котките не трябва да бъдат разхождани с други котки освен с такива, с които проявяват търпимост, и след съгласието на собственика.

(1) Помещенията за настаняване на кучета и котки трябва да бъдат проектирани, конструирани, обслужвани и поддържани по начин, който гарантира добро здравословно състояние и добри условия за живот на животните и предотвратява бягството им.

(2) Настаняването трябва да осигури защита от атмосферните условия (вятър, дъжд, слънце и други неблагоприятни климатични условия), вредители и безпокойство от други животни.

(3) Материалите за изграждане на помещенията трябва да се поддържат и почистват лесно, да осигуряват стабилност и да не са токсични.

(4) Подовете на местата за настаняване на животните в помещенията за кучета и котки трябва да бъдат направени от непромокаем материал за подпомагане на почистването и дренирането.

(5) Вътрешните повърхности на помещенията за кучета и котки трябва да бъдат направени от непромокаеми, солидни, подлежащи на миене материали, със заоблени ръбове при прехода между стените и пода, за да се улесни почистването и дезинфекцията.

(6) Подовете на помещенията за кучета и котки трябва да са наклонени, за да се позволява на отпадъците и водата да се оттичат. Трябва да се осигури отводнителен канал за оттичане на водата след почистване.

(1) Кошарите трябва да са:

1. 1. отделени или от плътни прегради, или от заварена или плетена мрежа;
2. 2. напълно затворени с плътен покрив.

(2) Всички външни помещения за настаняване на кучета трябва да бъдат осигурени с пространство за спане, защитено от атмосферните условия, което да включва повдигнати легла.

(1) Помещенията и оборудването за котки трябва да бъдат отделени от помещенията и оборудването за кучета с плътни стени.

(2) Котките се нуждаят от колкото се може повече свеж въздух, така че изграждането на ограждения от телена мрежа трябва да бъде важен фактор при помещенията за настаняване на котки.

(1) Всички възрастни кучета трябва да бъдат настанени по едно в кошара, освен ако собственикът/ците не са дали писмено разрешение кучетата да бъдат настанявани заедно.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) До три кучета от едно семейство могат да бъдат настанени заедно, когато собственикът е подписал писмена декларация, че кучетата са съвместими и нормално се отглеждат заедно вкъщи.

(1) Размерите на кошарите за кучета трябва да отговарят на размерите, посочени в таблица 1 на приложение № 3.

(2) Една трета от площта на всяка кошара трябва да бъде водоустойчива.

(3) Всяка кошара трябва да разполага с повдигнато от пода отделение или съоръжение за спане за всяко настанено куче, както и да бъде оборудвана с индивидуални купи за храна.

(4) Кучетата със склонност към агресия се настаняват отделно от другите животни, разхождат се отделно и не се допускат в общите заграждения за разходка и упражнения.

(1) Котките могат да бъдат настанени в клетки или комплекси с няколко отделения, които включват:

1. 1. отделение за спане;
2. 2. укритие, което може да бъде отделението за спане, ако е снабдено с непрозрачни стени, и да позволява на всяка котка да се отделя от другите котки, отглеждани в същия комплекс, и онези в съседните клетки/комплекси, и 3. пространство за разходка.

(2) Котките трябва да бъдат настанявани поотделно, с изключение на комплекси с няколко отделения, където съвместими котки от едно семейство могат да бъдат настанени заедно.

(3) Собственикът трябва да даде писмено разрешение котките да бъдат настанени заедно.

(1) Клетките за краткосрочно настаняване на котки до 7 дни трябва да имат площ на пода поне 1 м2 и минимална височина от 1 м.

(2) На котките, които ще останат повече от 7 дни, трябва да бъде осигурено настаняване, което отговаря на следните критерии: 1. клетки с минимална площ на пода от 1,5 м2 и минимална височина 1 м; или 2. комплекси с няколко отделения, които имат минимална площ на пода от 0,8 м2, минимална ширина от 900 мм и минимална височина от 1,8 м.

(3) Комплексът по ал. 2, т. 2 трябва да се състои от поне две нива, включително повдигнато отделение за спане. По-високото/ите ниво/а трябва да бъде свързано с пода чрез рампа, стълб или стъпала.

(4) Размерите по ал. 2, т. 2 са само за една котка и допълнително подово пространство от един квадратен метър се осигурява за всяка допълнителна котка.

(5) Всяка котка трябва да има индивидуално пространство за спане, купа за храна и съд за котешка тоалетна.

(1) Собственикът или управителят на пансион водят дневник, в който се вписва следната информация за всяко животно, прието за настаняване:

1. 1. име на животното;
2. 2. телефон и адрес за контакт със собственика или с лицето, което го представлява;
3. 3. описание на животното, включващо: а) пол; б) порода; в) цвят; г) възраст; д) данни за състоянието му при пристигане; е) отличителни особености; ж) (изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) данни за идентификацията на животното, където е приложимо, или номера на микрочипа;
4. 4. дата на приемане;
5. 5. предполагаема дата на напускане;
6. 6. предполагаем час за настаняване/напускане;
7. 7. данни за медицински и диетични нужди, изисквания по отношение на къпането и на грижите за козината;
8. 8. всякакви нашийници, каишки или принадлежности, внесени с животното;
9. 9.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) ваксинационен статус и данни за извършени обезпаразитявания на животното;
10. 10. лечение за дирофилариоза (кучета);
11. 11.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) име и телефон за контакт с ветеринарния лекар на животното;
12. 12.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) всякакви промени в поведението на животното по време на престоя в обекта.

(2) Дневникът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи при проверка.

(1) Приюти за животни се регистрират в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и трябва да разполагат със:

1. 1. помещение за приемане на граждани и водене на картотека;
2. 2.(отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.)
3. 3. помещение за персонала;
4. 4. санитарен възел;
5. 5. помещение за съхранение и приготвяне на храна;
6. 6. помещение за съхранение на оборудване за почистване и дезинфекциране на помещенията и приборите и подходящо обезопасено място за съхранение на ветеринарномедицински продукти;
7. 7. карантинно помещение;
8. 8.(отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.)
9. 9. помещение за болни или наранени животни;
10. 10. помещение с ниска температура за трупове на животни с контейнер, хладилна камера или фризер за трупове на животни; труповете на животните се поставят в индивидуални найлонови чували;
11. 11. място за игра и разходка на животните.

(2) За осигуряване на здравните грижи за животните приютът трябва да има сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано по реда на чл. 30 ЗВД ветеринарномедицинско заведение или да разполага с такова в самия приют.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Територията на целия приют трябва да бъде оградена, с ограда, която не позволява преминаването на домашни и/или диви животни.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Приютът трябва да бъде денонощно охраняван от жива охрана, която може да ползва помощта на алармен механизъм или видеокамери.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г., доп. от ДВ, бр. 81 от 2013 г. е отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) Помещенията за настаняване на кучета може да се състоят от две отделения: вътрешно и външно (за игра и разходка), като общата квадратура отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗЖ.

(2) Вътрешното отделение е не по-малко от 1,2 м x 1,8 м.

(3) Външното отделение е не по-малко от 1,2 м x 2,4 м.

(4)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г., доп. от ДВ, бр. 81 от 2013 г. е отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) Ако няма външни отделения на помещенията за настаняване, приютът трябва да разполага с обособено място за игра и разходка не по-малко от 150 кв.м.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г., изм. от ДВ, бр. 81 от 2013 г. е отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) В случай че повече от едно куче бъде настанено в едно помещение, всяко куче трябва да разполага с не по-малко от 1,5 м2 във вътрешното отделение и 2 м2 във външното.

(6)(Доп. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., доп. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г., доп. от ДВ, бр. 81 от 2013 г. е отм. с Решение № 12637 от 25.11.2015 г. на ВАС - ДВ, бр. 100 от 2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) В помещенията за настаняване на кучета трябва да има подходящи играчки.

(1) Помещенията за индивидуално настаняване на котки трябва да са с размери най-малко 1 м x 1 м x 1,50 м, като общата квадратура отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗЗЖ.

(2) Когато котките се настаняват по групи, не повече от 12 възрастни или 15 малки трябва да обитават помещение с размери 3 м x 4,5 м x 2,50 м.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Във всяко помещение за настаняване на котки трябва да има място за тоалетна, подходящо легло за всяка котка, приспособление за точене на нокти и подходящи играчки.

(4)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Външните заграждения за разходка на котки трябва да са добре обезопасени и да разполагат с приспособления за точене на нокти и катерене.

(5)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Котките, обработени съгласно чл. 56 ЗЗЖ, се възстановяват в индивидуални клетки при температура не по-ниска от 15°С и за период, определен от ветеринарен лекар, но не по-кратък от 24 часа.

(6)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) При лоши метеорологични условия след този период котките се връщат на лице, което е подписало декларация, че ще упражнява минимум 72-часов надзор и грижи за животното след неговата операция. При липса на такова лице кастрираните котки се задържат при условията по ал. 5 още 24 часа.

(1) Част от общия капацитет за настаняване на животни в приюта трябва да позволява работа с агресивни животни и тяхното индивидуално настаняване. Когато в приюта липсват агресивни животни, в индивидуалните клетки могат да се настаняват други животни.

(3) Не се разрешава връщането по места по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ на частично или напълно упоени животни.

(1)(Предишен текст на чл. 108, доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) В приюта трябва да има достатъчно персонал, обучен да работи с животните. Броят на персонала се утвърждава от управителя на приюта в съответствие с капацитета на приюта.

(2)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Персоналът по ал. 1 спазва изискванията на чл. 78 и 89.

(1) Управителят на приюта е отговорен за организацията на работата на приюта, за спазването на ветеринарно-санитарните предписания, за набиране на доброволци за работа в приюта, за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните и за поддържане на документацията по чл. 44, ал. 2 ЗЗЖ.

(2) Лице, на което са наложени административнонаказателни санкции за нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни, не може да бъде управител на приют или да работи в приют.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., доп. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Приютът трябва да разполага с едно или повече подходящи за транспортиране на животни превозни средства, лицензирани съгласно чл. 163 ЗВД.

(2) Отделението за животните в превозното средство трябва да:

1. 1. е отделено от шофьорската кабина;
2. 2. е достатъчно голямо, за да може животното да стои изправено и да лежи в естествена поза;
3. 3.(отм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.)
4. 4. няма остри ръбове;
5. 5.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) е оборудвано с индивидуални клетки (по възможност подвижни) така, че да може да гарантира безопасен транспорт на животните и да е снабдено с аптечка за оказване на първа помощ на животните;
6. 6. има конструкция, която както да не позволява на животното да избяга, така и да гарантира, че няма да се подава извън рамките на превозното средство глава или крайник на някое от транспортираните животни;
7. 7. има подове, които са достатъчно здрави да понесат тежестта на животните, които се транспортират, и да имат повърхност, която не е хлъзгава, за да се намали до минимум вероятността от нараняване;
8. 8.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) е закрито, да осигурява защита от атмосферните условия и да е с достатъчна вентилация;
9. 9.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) има покритие от материали и конструкция, които позволяват ефективно почистване и дезинфекция;
10. 10.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) бъде ясно обозначено, че превозва животни и върху външната страна на купето да са изписани името, адресът и телефонният номер на приюта или организацията, която го стопанисва.

(1) Животните се разтоварват чрез специално оборудвана подвижна рампа, клетка или друго средство за пренос на животните, което позволява разтоварването да се извършва, без да се причинява стрес или физическо увреждане на животните.

(2) Когато животното е упоено, то се сваля на ръце и за пренасянето му до помещението за настаняване се използва преносима клетка, количка, дъска или други съоръжения за пренос на животни.

(1) В приюта се приемат безстопанствени животни в рамките на работното време, а за спешни случаи се осигурява дежурен телефон поне в един приют на територията на общината.

(2) При получаване на сигнал за наранено или болно животно управителят на приюта или упълномощен от него служител трябва да се погрижи в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗЗЖ животното да бъде прието в приюта или във ветеринарномедицинско заведение, регистрирано по реда на чл. 30 ЗВД, с което приютът има договор за сътрудничество.

(3) При получаване на сигнал за животно с агресивно поведение, представляващо непосредствена опасност за живота и здравето на хора и животни, се изпраща незабавно специализиран екип за неговото залавяне и настаняване в приют.

(4) Ако за животното има основателни подозрения за заразяване с бяс, управителят на приюта или упълномощен от него служител трябва да го изолира и да уведоми Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) или съответната ОДБХ.

(5) При приемане в приюта на скитащо животно управителят на приюта или упълномощен от него служител проверява дали животното е обявено за загубено и в този случай уведомява собственика на животното.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Управителят на приюта или упълномощен от него служител приема животни, чиито собственици повече не могат да се грижат за тях, и спомага за намирането на нови собственици.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Приютът трябва да приеме животните по ал. 1 до 8 дни след получаване на сигнал от собственика, съобразно свободния капацитет на приюта.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Собствениците, които оставят животни в приюта, нямат право да осиновяват други животни, с изключение на специални случаи и със съгласието на управителя на приюта.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Собственикът, който оставя животно в приюта, трябва да предостави личните си данни и да удостовери, че е истинският собственик на животното и че е съгласен приютът да придобие правата на собственост върху животното.

(5) Собственикът по ал. 4 също така предоставя всички документи на животното, дава информация относно характера и навиците на животното и плаща такса за използване на услугите на приюта.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Ако животното отговаря на предписаните от закона критерии за евтаназия, управителят на приюта отказва да го приеме и насочва собственика на животното към регистрирано ветеринарномедицинско заведение.

(2) Болни животни се настаняват задължително самостоятелно в отделни клетки или боксове в затворени помещения (постройки) при спазване на изискванията на чл. 104, т. 3.

(3) Животни с агресивно поведение се настаняват самостоятелно.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Всяко новоприето животно с неизвестен здравен статус първоначално трябва да се постави под карантина за период минимум 14 дни по начин, който не позволява контакт с други животни.

(2) Карантинното помещение трябва да бъде дезинфекцирано след напускането на всяко животно.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) По време на карантина персоналът на приюта проверява общото състояние на животните два пъти дневно и води запис на наблюденията и в случай на нужда уведомява ветеринарния лекар.

(4)(Отм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., отм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Срокът за карантина по ал. 1 не се отнася за животните, които приютът обработва съгласно чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ (кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс по схема, одобрена от съответната ОДБХ, идентифициране и връщане по места на безстопанствени кучета и/или котки), освен в случаите на съмнение за заболяване.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Всяко новоприето животно трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар съгласно чл. 46, ал. 2 ЗЗЖ.

(2) Животните трябва да бъдат обезпаразитени вътрешно и външно и да бъдат ваксинирани срещу бяс.

(3)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Животни, които се настаняват за доживотно отглеждане в приют, могат да бъдат ваксинирани с поливалентни ваксини съобразно схемите за ваксинация, посочени в листовката на лицензираните за употреба ваксини.

(1) Животните в приютите трябва да бъдат настанявани при условия, които свеждат до минимум предаването на инфекции, контакти между неравностойни животни и препятстват възможностите за размножаване.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Всички животни трябва да бъдат хранени в съответствие с нуждите им съгласно чл. 78 - 80. Всяко изключение, свързано със здравословното състояние на съответното животно, се определя от ветеринарния лекар.

(3) Персоналът на приюта проверява общото състояние на животните в приюта не по-рядко от два пъти дневно и води запис на наблюденията, като в случай на нужда уведомява ветеринарния лекар.

(4) Всички забелязани отклонения от здравето и задължително когато се наблюдават симптомите по чл. 71, трябва да бъдат отбелязвани в досието на съответното животно и да бъде уведомяван ветеринарният лекар.

(5)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Всички помещения на приюта трябва да бъдат почиствани ежедневно, помещенията с животни също така трябва да бъдат дезинфекцирани периодично при спазване изискванията на чл. 83 - 86. Изпражненията трябва да се почистват ежедневно.

(1) Редът за свободния достъп на граждани до местата с животни, предназначени за осиновяване в общинските приюти, се определя с правилник за вътрешния ред и организация на работа в приюта, съгласуван със съответната ОДБХ и кмета на общината, на чиято територия се намира приютът.

(2) Свободният достъп на граждани в приютите по ал. 1 трябва да е не по-малко от 6 часа дневно през делничните дни и поне един почивен ден седмично (събота или неделя).

(1) Собствениците на изгубени животни подават заявления до управителя на приюта или упълномощено от него лице, за да получат обратно своето животно по възможност в рамките на работния ден или най-късно 24 часа от подаване на заявлението.

(2) Лицата по ал. 1 имат право на достъп в приюта в рамките на работния ден на приюта, включително извън регламентираното време за свободен достъп.

(3) Управителят на приюта или упълномощен от него служител изисква ветеринарномедицински паспорт на кучето, удостоверяващ собствеността на животното.

(4) Собственикът на животното трябва да заплати разходите по настаняването на животното според актуалния ценоразпис на приюта.

(5) Управителят на приюта уведомява контролните органи за извършеното нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗЖ и налагане на съответните санкции.

(6) При получаване на животното си собственикът подписва декларация, че е истинският собственик на животното и че е получил животното си.

(7) Преди да напуснат приюта, котките и кучетата трябва да бъдат идентифицирани съгласно чл. 174, ал. 3 ЗВД, ако нямат идентификация.

(8) Данните от идентификацията по ал. 7 се въвеждат в информационната система на БАБХ съгласно чл. 39, ал. 2, т. 14, буква "в" ЗВД.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) В случаите, когато собственикът или упълномощено от него лице не потърси животното си в срока по чл. 53 ЗЗЖ или ако животното е конфискувано или настанено в приюта, управителят на приюта или упълномощен от него служител го предоставя безвъзмездно на друго лице, което желае да го отглежда като компаньон при спазване разпоредбите на ЗЗЖ.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) В случаите, когато има повече от един желаещ да осинови животното, управителят на приюта или упълномощен от него служител го дава на този, който разполага с най-добри условия за отглеждане.

(3) Преценката по ал. 2 се прави на базата на наличие на предишен опит с животни на желаещия да го осинови, познания, условия на живот и предпочитания за вида животно.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Преди да даде животното за осиновяване, управителят на приюта или упълномощен от него служител може да провери условията в дома или обекта, където ще бъде настанено животното, по изричната покана и съгласие на кандидата за осиновяване.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) При осиновяване на животно от приют осиновителите:

1. 1. подписват декларация за осиновяване по образец, посочен в приложение № 3, с която се задължават да се грижат добре за осиновеното животно;
2. 2. регистрират го в общината по местоживеене;
3. 3. попълват декларация, че ще осигуряват на животното необходимата площ за отглеждане съгласно чл. 34 ЗЗЖ.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) В случай на промяна на адреса собственикът на животното трябва да уведоми писмено управителя на приюта.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Служители на приюта могат да придружават компетентните органи при проверки за спазване на обстоятелствата в декларацията по ал. 1, т. 1.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Управителят на приюта или упълномощен от него служител води регистър, в който вписва данните за изоставените или изгубени животни, приетите, върнатите на собствениците или по места на залавяне по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ и осиновените животни, както и проведените курсове на лечение, умрелите и евтаназираните животни.

(2) В регистъра се попълват следните данни:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) пореден номер на животното;
2. 2. описание и снимка на животното;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) партиден номер на ваксината против бяс и на поливалентните ваксини (ако животното има такива);
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г.) идентификационен номер на животното, ако има такъв;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) информация дали животното е намерено, конфискувано или дадено за отглеждане;
6. 6. дата, час и място на залавяне;
7. 7. име и адрес на човека, който е намерил/оставил животното;
8. 8. дата и час на приемане на животното в приюта;
9. 9. име на служителя, приел животното;
10. 10.(нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) дата и причини за напускане на приюта - избягало, евтаназирано, умряло, върнато на собственик, осиновено или върнати по местата на залавяне и други.

(3) Данните в регистъра трябва да бъдат защитени срещу изтриване или неправомерна промяна.

(4) Всяко животно трябва да има и лично досие, в което освен данните от регистъра по ал. 2 трябва да има и следните данни:

1. 1. в случаите, когато животното е оставено от собственика - данни за първоначалния собственик, неговото съгласие правата на собственост да бъдат прехвърлени върху приюта и документацията на животното;
2. 2. ако животното е конфискувано - копие от заповедта за конфискация;
3. 3. здравословното състояние на животното при постъпването и предприето лечение;
4. 4. ветеринарно лечение, кастрация, хронични заболявания и наранявания;
5. 5. характер и поведение на животното (към други животни, хигиенни навици, хранителни навици, лаене, възможна агресия, страх и др.);
6. 6. възможни наранявания, причинени от животното на хора или други животни.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., предишен текст на чл. 127, изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Управителят на приюта приема правилник за вътрешния ред и организацията на работа в приюта, в който описва действащия ред и грижите за животните, работата с доброволци, поддръжката на съоръженията и хигиената и мероприятията по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с тази наредба.

(2)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Правилникът по ал. 1 се съгласува със съответната ОДБХ, а за общинските приюти и с кмета на съответната община, на чиято територия се намира приютът.

(3)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Управителят на приюта разработва към правилника по ал. 1 стандартни оперативни процедури за всички дейности в приюта съгласно глава четвърта от наредбата и план за действие при извънредни ситуации.

(4)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Правилникът по ал. 1 е достъпен за посетителите в приюта, като се поставя на видно място.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва проверки за спазване изискванията на наредбата, както и тези по чл. 178 ЗВД.

(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат животните, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Проверките по ал. 1 се извършват съгласно чл. 59 ЗЗЖ и чл. 170 ЗВД.

(1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи:

1. 1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., доп. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г.) разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца, когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. от ДВ, бр. 30 от 2012 г. е отм. с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 43 от 2013 г., в сила от 14.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) правят предложение до директора на ОДБХ, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;
4. 4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД и ЗЗЖ.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията на тази наредба.

(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.

(1) Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) извършват проверки по местонахождението си на обектите по тази наредба за дивите животни:

1. 1. постоянни проверки съгласно чл. 59, ал. 4, т. 1 ЗЗЖ;
2. 2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица съгласно чл. 59, ал. 4, т. 2 ЗЗЖ.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) Регионалната инспекция по околна среда и води прилага предвидения:

1. 1. контрол в глава шеста ЗЗЖ;
2. 2. административнонаказателни разпоредби и принудителни административни мерки в глава седма ЗЗЖ.

(3) Собствениците на обектите по тази наредба, притежаващи диви животни, са длъжни при извършване на проверките да оказват съдействие на проверяващите лица съгласно чл. 60 и 61 ЗЗЖ.

(1) Приютите, регистрирани по реда на ЗВД преди влизането в сила на тази наредба, следва да се приведат в съответствие с изискванията:

1. 1.(отм. с Решение № 5536 от 10.05.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.)
2. 2. на чл. 105а и 105б - до 31.12.2014 г.

(2) Местата за временно настаняване на кучета съгласно изискванията на отменения чл. 128ж с Решение № 13774 от 2.11.2012 г. на ВАС следва да се приведат в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 1.03.2014 г.

(1) m2 птица, трябва да m когато се е най-малко, гледат m в група, m2 До 15 0,31 0,03 0,7 0,6 16 - 20 0,31 0,04 0,7 0,6 21 - 25 0,45 0,055 0,9 0,6 26 - 35 0,84 0,1 1,2 0,8 36 - 45 1,44 0,6 1,6 1,0 46 - 55 2,2 1,0 2,0 1,2 56 - 65 3,12 1,5 2,4 1,5 66 - 75 4,2 2,1 2,8 1,8 Над 75 6,5 3,0 3,6 1,8 Забележка. (1) Измерено от върха на клюна до върха на опашката. Ако перушината на опашката липсва, дължината трябва да бъде изчислена така, както би била изчислена при наличие на перушина. В случай на птици вдовици и сипки с оперение в период на чифтосване удължените пера се игнорират, но разстоянието трябва да бъде достатъчно, за да могат птиците да се движат, без перата на опашката им да влизат в контакт с пода или стените на клетката, освен ако това не стане случайно. Широчината на площта трябва да бъде не по-малко от два пъти дължината на птицата или във всеки случай не по-малко от 45 см. II. ПОРОВЕ (семейство Mustelidae) Минимал- Минимална Минимална Минимална Минимална на площ, площ за площ за дължина височина, m2 животно, женска с на най- m когато малките, късата се гледат когато са страна, в група, в група, m m2 m2 5 1 2,5 1 1 III. ЗАЙЦИ (разред Lagomorpha) Големина Минимал- Минимал- Минимал- Минимал- Минимал- на поро- на площ, на площ на площ на дължи- на висо- дата, m2 за живот- за женска на на най- чина, (тегло но, когато с малките, късата m в kg) се гледат когато страна, в група, са в m m2 група, m2 Малки 0,5 0,25 0,5 0,5 0,5 Средни (3 - 5 кг) 0,7 0,35 0,7 0,6 0,6 Големи (>5 кг) 0,9 0,45 0,9 0,7 0,7 Площ на гнездото за зайкинята с малките Големина Минимална Минимална Минимална на породата дължина, широчина, височина, (тегло в кг cm cm cm на възрастна женска) Малки (<3) 35 28 20 Средни (3 - 5) 40 30 25 Големи (>5) 45 35 30 IV. ГРИЗАЧИ (разред Rodenta) Вид Минимал- Минимал- Минимал- Минимал- Минимал- животни на площ, на площ на площ на дължи- на висо- m2 за живот- за женска на на най- чина, но, когато с малките, късата m се гледат когато са страна, в група, в група, m m2 m2 Морско свинче 0,3 0,15 0,25 0,4 0,25 Златист хамстер 0,12 - - - (1) 0,15

(2) 0,25 0,2 Малък(джудже) хамстер 0,09 0,045 0,045 0,2 0,2 Чинчила 0,4 0,2 0,3 0,4 0,7 Дегу 0,3 0,15 0,2 0,4 0,4 Джербил 0,12 0,06 0,15 0,25 0,2 Мишка 0,09 0,018 0,0275 0,2 0,2 Забележки: (1) Възрастните златисти хамстери не могат да бъдат отглеждани заедно. (2) Размерът се отнася за минималната площ за сама женска за развъждане с малко. Площ на гнездото за майката с малките Вид Минимална Минимална Минимална животни дължина, широчина, височина, сm cm cm Златист хамстер 15 15 10 Малък (джудже) хамстер 14 11 10 Чинчила 30 25 20 Дегу 20 15 13 Като обитател на високите южноамерикански планини чинчилата е силно чувствителна към високи температури. Това създава сериозна опасност от топлинни удари за тези деликатни животни. Търпимостта на чинчилата към други екземпляри от вида е спорна. Някои източници (RSPCA, 2006) съветват отглеждащите чинчили да ги държат самостоятелно или ако искат да се грижат за двойка, да запознават мъжкия и женския индивид много внимателно и постепенно. Други (Animal World, 2006) предлагат съвместното им отглеждане по двойки като най-подходящ вариант. При всяко положение съжителството на много животни в ограничено пространство е неблагоприятно. V. ЗМИИ (клас Reptilia) 1. Площ за дървесни змии Дължина Минимална Минимална Минимална на змията (1), площ, площ за височина, cm m2 змия, когато m са в група, m2 До 35 0,03 0,15 0,17 36 - 40 0,04 0,02 0,2 41 - 50 0,06 0,03 0,25 51 - 75 0,12 0,06 0,4 76 - 100 0,25 0,12 0,5 101 - 125 0,40 0,20 0,65 126 - 150 0,55 0,27 0,75 151 - 175 0,75 0,37 0,85 над 175 1,0 0,50 1,0 Забележка. (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката. За дървеснообитаващи змии различни размери от горепосочените могат да бъдат позволени, ако обхващат същия обем, какъвто е посочен в таблицата, при условие, че принадлежностите са осигурени така, че да дават възможност на змиите да използват целия обем. 2. Площ за змии, които живеят на земята Дължина Минимална Минимална Минимална на змията (1), площ, площ за височина, cm m2 змия, m когато са в група, m2 До 30 0,03 0,015 0,1 31 - 40 0,04 0,02 0,12 41 - 50 0,06 0,03 0,15 51 - 75 0,12 0,06 0,2 76 - 100 0,25 0,12 0,28 101 - 125 0,43 0,2 0,35 126 - 150 0,63 0,3 0,45 151 - 200 1,0 0,5 0,5 201 - 300 2,15 1,0 0,7 301 - 400 4,1 2,0 1,0 401 - 500 6,8 3,4 1,3 над 500 9,0 4,5 1,5 Забележка. (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката. VI. ГУЩЕРИ (клас Reptilia) 1. Площ за гущери, обитаващи скали или дървета Дължина Минимална Минимална Минимална Минимална на гущера (1), площ, площ за площ за височина, cm m2 полово полово m незрял зрял гущер (2), гущер

(3) , когато са когато са в група, в група, m2 m2 До 15 0,06 0,0075 0,03 0,25 16 - 20 0,12 0,015 0,06 0,35 21 - 30 0,25 0,03 0,12 0,5 31 - 40 0,50 0,06 0,25 0,7 41 - 50 0,81 0,15 0,4 0,9 51 - 75 1,50 0,3 0,75 1,2 76 - 100 2,10 0,5 1,0 1,4 101 - 125 2,50 1,25 1,25 1,6 126 - 150 3,0 1,5 1,5 1,7 151 - 200 4,0 2,0 2,0 1,8 Забележки: 1) Измерено от върха на носа до върха на опашката - сменена или регенерирана. 2) Приема се, че гущерът е полово незрял до времето, докогато достигне половината от дължината на възрастния индивид и преди да започне да показва признаци на междуполова конкуренция и липса на агресивност към индивидите от същия пол на вида. 3) Приема се, че гущерът е полово зрял, когато надвиши половината от дължината на възрастния индивид или ако преди това показва признаци на полова агресивност към индивидите от същия пол на вида си. 2. Площ за гущери, които живеят на земята Дължина Минимална Минимална Минимална Минимална на гущера (1), площ, площ за площ за височина, cm m2 полово полово m незрял зрял гущер (2), гущер (3), когато са когато са в група, в група, m2 m2 до 10 0,06 0,0075 0,03 0,2 10 - 15 0,09 0,011 0,045 0,2 16 - 20 0,16 0,02 0,08 0,3 21 - 30 0,36 0,045 0,15 0,3 31 - 40 0,64 0,08 0,32 0,4 41 - 50 0,90 0,15 0,45 0,5 51 - 75 1,80 0,3 0,9 0,6 76 - 100 2,50 0,6 1,25 0,75 101 - 125 3,00 1,0 1,50 0,9 126 - 150 4,00 2,0 2,00 1,0 151 - 200 5,00 2,5 2,50 1,0 Забележки: (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката - сменена или регенерирана. (2) Приема се,че гущерът е полово незрял до времето, докогато достигне половината от дължината на възрастния индивид и преди да започне да показва признаци на междуполова конкуренция и липса на агресивност към индивидите от същия пол на вида. (3) Приема се,че гущерът е полово зрял, когато надвиши половината от дължината на възрастния индивид или ако преди това показва признаци на полова агресивност към индивидите от същия пол на вида си. Високата предразположеност на влечугите към възпаление на устната кухина (стоматит) и заболявания на стомашно-чревния тракт, често предизвиквани от погълнати или вдишани малки частици от почва или пясък (Greenberg, 1996), изисква внимателно подбиране на настилката за хранещите се от земята видове - специален торф с достатъчна дебелина на слоя, за да задоволят естественото им поведение, свързано с ровене. Необезопасени от пряк контакт с кожата на животните, електрически лампи и наличието на остри ръбове на предмети в терариумите са основните проблеми, свързани с безопасността на отглежданите влечуги. VII. СУХОЗЕМНИ И ВОДНИ КОСТЕНУРКИ (разред Testudina) 1. Площ за сухоземни костенурки Дължина Минимална Минимална Минимална на косте- площ, площ за височина, нурката (1), m2 костенурка, m cm когато са в група, m2 До 10 0,12 0,04 0,2 11 - 15 0,3 0,1 0,25 16 - 20 0,5 0,16 0,3 21 - 30 1,1 0,36 0,4 31 - 40 2,0 0,66 0,5 41 - 50 4,0 1,33 0,6 Над 50 8,0 2,6 0,8 Забележка. (1) Измерено по права линия от предния край до задния край на черупката. 2. Площ за водни костенурки Дължина Минимална Минимална Минимална на косте- водна водна дълбочина нурката (1), площ, площ за на водата, cm m2 костенурка, m когато са в група, m2 До 5 0,06 0,01 0,1 6 - 10 0,16 0,03 0,15 11 - 15 0,35 0,06 0,2 16 - 20 0,6 0,12 0,3 21 - 30 1,0 0,2 0,35 31 - 40 2,0 0,5 0,4 Забележка. (1) Измерено по права линия от предния край до задния край на черупката. Препоръчително е да се осигурява достатъчно проветрение на обитаваното от животните пространство, специални средства - източник на ултравиолетови лъчи (необходим за синтеза на витамин D3 и метаболизма на калция). Може да се използва широкоспектърна флуоресцентна светлина. Като една затворена система всеки терариум се нуждае от отстраняване на натрупаните от жизнената дейност на обитаващите го животни отпадъци и контрол на качеството на водата. Възможност за това дава използването на аквариумни филтри. Въпреки тези средства в зависимост от водното количество и броя на костенурките е необходимо и ръчно поддържане на хигиената (смяна на водата и почистване на стените на терариума) с различна честота. Безопасност - в терариумите не трябва да има остър преход между сухата и водната площ, както и предпоставки за удавяне на животните. Електрическото оборудване трябва да е обезопасено. Не трябва да има пряк контакт на животните със силнонагряващи се повърхности. Неблагоприятни социални ситуации следва да се избягват - вследствие на съвместното отглеждане на различни по размер животни или на различни видове костенурки, което е непрепоръчително. Съвместно отглеждане на привидно сходни видове е неправилно поради засилената конкуренция между животните. Признаци на заболяване, които са основание за внимание и осигуряване на ветеринарномедицинска помощ: - промени в цвета и плътността на черупката; - подути очи; - изтечения от ноздрите и очите; - гъбични инфекции. Високата предразположеност на влечугите към възпаление на устната кухина (стоматит) и заболявания на стомашно-чревния тракт, често предизвиквани от погълнати или вдишани малки частици от почва или пясък (Greenberg, 1996), изисква внимателно подбиране на настилката за хранещите се от земята видове - специален торф с достатъчна дебелина на слоя, за да задоволят естественото им поведение, свързано с ровене. Необезопасени от пряк контакт с кожата на животните, електрически лампи и наличието на остри ръбове на предмети в терариумите са основните проблеми, свързани с безопасността на отглежданите влечуги. VIII. ЗЕМНОВОДНИ (клас Amphibia) 1. Площ за земноводни, които живеят на дърветата и по земята Дължина Дължина Минимална Минимална Минимална на живот- на живот- площ, площ за височина, ното (опа- ното (без- m2 животно, m шати зем- опашати зем- когато са новодни) (1), новодни) (2), в група, cm cm m2 До 5 до 2,5 0,09 0,01 0,3 6 - 10 3 - 5 0,15 0,02 0,3 11 - 15 5,5 - 7,5 0,35 0,05 0,4 16 - 20 8 - 10 0,40 0,07 0,4 Над 20 над 10 0,50 0,12 0,4 Забележки: (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката. (2) Измерено от върха на носа до края на гърба. 2. Площ за земноводни с полуводен начин на живот Дължина Дължина Мини- Мини- Мини- Мини- на живот- на живот- мална мална мална мална ното ното площ, площ за дълбо- височина, (опашати (безопа- m2 животно, чина на m земно- шати когато водата

(4) , водни) (1), земно- са в m cm водни) (2), група (3), cm m2 до 10 до 5 0,15 0,02 0,2 0,1 11 - 15 5,5 - 7,5 0,35 0,05 0,3 0,1 над 15 над 7,5 0,40 0,07 0,3 0,15 Забележки: (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката. (2) Измерено от върха на носа до края на гърба. (3) От която 1/3 трябва да бъде суха повърхност и 2/3 вода. (4) Измерено от повърхността на сухата повърхност до вътрешната част на капака на терариума, ако има такъв. 3. Площ за земноводни с напълно воден начин на живот Дължина Дължина Мини- Мини- Мини- на живот- на живот- мална мална мална ното ното водна водна дълбо- (опашати (безопа- площ, площ за чина на земно- шати m2 животно, водата, водни) (1), земно- когато са m cm водни) (2), в група, cm m2 До 10 до 5 0,09 0,015 0,15 11 - 15 5,5 - 7,5 0,15 0,025 0,15 16 - 20 8 - 10 0,25 0,04 0,2 21 - 40 10,5 - 20 0,50 0,085 0,2 41 - 60 20,5 - 30 1,0 0,17 0,3 Над 60 над 30 1,5 0,5 0,5 Забележки: (1) Измерено от върха на носа до върха на опашката. (2) Измерено от върха на носа до края на гърба. IХ. КУЧЕТА И КОТКИ Площ за настаняване на кучета в кошари в зоомагазина Тегло на Минимална площ на пода на кучето кошарата за куче (в m2) (в кg) до 3 кучета за всяко след- (в m2) ващо куче (в m2) < 3 2,1 1,9 3 - 6 2,8 2,6 6 - 10 3,6 3,3 10 - 20 4,0 3,8

(1) За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.