(1) Последващата проверка на водомери включва:
- 1. проверка на грешката на показанията на водомерите с оценено съотвествие със съществените изисквания при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при следните три стойности на разхода: между Q1 и 1,1 Q1; между Q2 и 1,1 Q2; между 0,9 Q3 и Q3; за комбинирани водомери проверка на грешката на показанията се извършва за всеки един от водомерите при следните стойности на разхода: между Q1 и 1,1 Q1; между Q2 и 1,1 Q2; между 0,9 Q3 и Q3;
- 2. проверка за херметичност се извършва при периодична и последваща проверка след ремонт, при която водомерът трябва да издържи без пропускане или просмукване на вода през стените налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане за период от 1 минута.
(2) Грешките, установени при всяка от посочените по ал. 1 стойности на разхода, не трябва да превишават следните стойности:
- 1. при периодична проверка: а) ± 5 % в горната зона (Q2 <= Q <= Q4), при всяка температура на водата; б) ± 5 % в долната зона (Q1 <= Q < Q2), при всяка температура на водата;
- 2. след ремонт: а) ± 2 % в горната зона (Q2 <= Q <= Q4), за вода с температура <= 30 °C; б) ± 3 % в горната зона (Q2 <= Q <= Q4), за вода с температура > 30 °C; в) ± 5 % в долната зона (Q1 <= Q < Q2), при всяка температура на водата.
(3) Температурата на водата по време на проверката трябва да е:
- 1. за водомери с температурни класове Т30 и Т50 - в интервала между 10 °C и 30 °C;
- 2. за водомери с температурни класове Т70 ... Т180 при температура 50 °C ± 5 °C;
- 3. за водомери с температурни класове Т30/70 ... Т30/180, при температура 50 °C ± 5 °C.
(4) При последваща проверка след ремонт, ако всички грешки в измервателния обхват на водомера са с един и същ знак, поне една от грешките трябва да бъде по-малка от половината от стойността на максималната допустима грешка.