Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 3

Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 7, ал. 3 АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ І. ВЪВЕДЕНИЕ Управлението на риска за сигурността на информационните и комуникационните системи е част от политиката за управлението на мрежовата и информационната сигурност. По своята същност управлението на риска представлява съвкупност от процеси за идентифициране на потенциалните заплахи към носителите на информация и активите, участващи в предоставянето на електронни услуги, анализ и оценка на рисковете, породени от тези заплахи. ІІ. ОПРЕДЕЛЕНИЯ Конфиденциалност - свойство на информацията да не е предоставена или разкрита на неоторизирани лица (т. 2.12 ISO/IEC 27000). Интегритет - качество на информацията за точност и пълнота (т. 2.40 ISO/IEC 27000). Наличност на информация - качество да бъде достъпна и използваема при поискване от оторизирано лице (т. 2.9 ISO/IEC 27000). III. ЦЕЛИ 1. Цел на процеса за управление на риска Да минимизират загубите от потенциални нежелани събития, настъпили в резултат от реализиране на заплахи към сигурността на мрежите и информационните системи, които биха засегнали конфиденциалността, интегритета и достъпността на информацията, създавана, обработвана, предавана и унищожавана чрез тях. 2. Цел на методиката за анализ и оценка на риска Методиката има за цел да даде общ подход при анализа и оценката на риска за сигурността на информационните и комуникационните системи, предоставяни от различните администрации, с цел получаване на съизмерими, относително обективни и повтарящи се резултати чрез: 2.1. регламентиране на дейностите и тяхната последователност при анализа и оценката на риска за електронните услуги; 2.2. определяне на критериите; 2.3. определяне на приоритетите на риска. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА МЕТОДИКА I. ЕТАПИ НА АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА Анализът и оценката на риска са част от процеса за управлението му и се обосновават на познаване на всички компоненти, имащи отношение към целите. За целите на управлението на сигурността на мрежите и информационните системи трябва: а) да се познават всички обекти и субекти, които участват пряко или косвено в дейностите, попадащи в обхвата на тази наредба (информационни и комуникационни системи с прилежащия им хардуер, софтуер и документация, поддържащите ги системи (електрозахранващи, климатизиращи и др.), оперативни процеси/дейности, служители и външни организации), наричани за краткост "информационни активи"; б) да се идентифицират и анализират всички потенциални нежелани събития с тях, наричани за краткост "заплахи", които биха довели до загуба на конфиденциалност, интегритет и достъпност на електронните услуги и/или информацията в тях; в) да се оцени вероятността от настъпване на тези събития, като се вземат предвид слабостите (уязвимости) на информационните активи и мерките, които са предприети за справяне с тях; г) да се оцени въздействието (загуби на ресурси (време, хора и пари), неспазване на нормативни и регулаторни изисквания, накърняване на имидж, неизпълнение на стратегически и оперативни цели и др.) от евентуално настъпване на тези нежелани събития въпреки предприетите мерки; д) да се оцени рискът за сигурността; е) да се набележат мерки за смекчаване на рисковете с висок приоритет. При анализ и оценка на риска се използва регистър на рисковете (риск-регистър). Примерен регистър на рисковете е даден в края на това приложение. 1. Идентифициране на информационните активи В риск-регистъра се нанасят всички информационни активи, имащи отношение към обхвата на тази наредба: а) информационни системи; б) хардуерни устройства, с които са реализирани информационните системи; в) софтуери, с които са реализирани информационните системи; г) бази данни, включително лични данни по смисъла на GDPR; д) записи за събитията (логове, журнали) на информационните системи; е) документация на информационните системи (експлоатационна и потребителска); ж) комуникационни системи; з) хардуерни устройства, с които са реализирани комуникационните системи; и) фърмуерът на тези устройства; к) софтуери на комуникационните системи; л) записи за събитията (логове, журнали); м) документация (експлоатационна и потребителска); н) поддържащи системи (електрозахранващи, климатични); о) системи за контрол на физическия достъп и на околната среда; п) процеси/дейности, свързани с управлението, експлоатацията и поддръжката на информационните и комуникационните системи; р) документация на тези процеси и дейности; с) служители, имащи отговорности към управлението, експлоатацията и поддръжката на информационните и комуникационните системи; т) външни организации, имащи отношение към управлението, експлоатацията и поддръжката на информационните и комуникационните системи; у) друго. 2. Идентифициране на заплахите За всеки от информационните активи в риск-регистъра се нанасят заплахите/нежеланите събития, които биха довели до нарушаване на конфиденциалността, интегритета и достъпността на информацията. Трябва да се разгледат всички потенциални заплахи, произтичащи вътре или извън администрацията, настъпили случайно или преднамерено, като се има предвид уязвимостта на информационния актив към съответната заплаха. Примерни заплахи са посочени в края на това приложение. В риск-регистъра за всяка заплаха се вписва какви мерки са предприети срещу нея. 3. Оценка на въздействието В риск-регистъра за всяка заплаха се вписва оценката за нейното въздействие - щетите (материални и нематериални), които дадена заплаха може да причини, ако се реализира. За оценка на въздействието се използва петстепенна скала от 1 до 5, като при 1 щетите са незначителни, а при 5 са най-големи. 4. Оценка на вероятността Определя се вероятността за възникване на дадена заплаха, като се вземат предвид предприетите вече мерки. Колкото повече са предприетите защитни мерки, толкова по-ниска е вероятността от възникване на заплахата. При оценка на вероятността се вземат предвид следните фактори: а) за реализиране на преднамерени заплахи: ниво на необходимите умения, леснота на достъпа, стимул и необходим ресурс; б) за реализиране на случайни заплахи: година на производство на хардуера и софтуера, ниво на поддръжката им, квалификация на поддържащия персонал, ресорно обезпечаване на експлоатационните процеси, контрол върху тях и др. В риск-регистъра за всяка заплаха се нанася оценката за нейното въздействие. За оценка на въздействието се използва петстепенна скала от 1 до 5 и като се има предвид определен период, например една година: 1 - вероятността от реализирането на заплахата е под 10 %; 2 - вероятността от реализиране на заплахата е от 10 % до 30 %; 3 - вероятността от реализиране на заплахата е от 30 % до 50 %; 4 - вероятността от реализиране на заплахата е от 50 % до 70 %; 5 - вероятността от реализиране на заплахата е над 70 %. 5. Оценка на риска За получаване на оценката на риска се използва следната формула: (Оценка на въздействие x Оценка на вероятност) = Оценка на риска 6. Приоритизация на рисковете С цел прилагане на пропорционални на заплахите механизми за защита се прави приоритизация на рисковете на база на тяхната оценка и следните прагове: Приоритет на риска Оценка на риска 1 от 17 до 25 2 от 8 до 17 3 от 1 до 8 7. Смекчаване на рисковете Приема се, че за рискове с приоритет 3 не се изисква предприемане на допълнителни мерки за смекчаване на заплахите, които ги пораждат. За рисковете с приоритет 2 се прави анализ на възможните мерки, които биха могли да се предприемат за смекчаването им, и се преценява дали разходът на ресурси за прилагането им е пропорционален на щетите от реализиране на заплахата. В случай че щетите са повече от разходите, се определят отговорно лице и срок за прилагане на тези мерки. За всички рискове с приоритет 1 се определят отговорни лица, планират се мерки, които биха намалили риска от реализиране на конкретната заплаха, и се определят срокове за прилагането им. II. ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ Отговорните лица за съответните рискове организират прилагането на планираните мерки за защита и наблюдават инцидентите и щетите, свързани с тях. При необходимост инициират нов анализ и оценка на риска за тази заплаха. Ръководството на администрацията организира периодично, но не по-малко от веднъж в годината, анализ и оценка на риска, както и при всяко изменение в информационната и/или комуникационната инфраструктура промяна на административната структура и функциите. ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН РЕГИСТЪР НА РИСКОВЕТЕ № по ред Информационен актив Заплахи/нежелани събития Приложени мерки за защита Оценка на въздействието (от 1 до 5) Оценка на вероятността (от 1 до 5) Оценка на риска Приоритет на риска (от 1 до 3) Планирани мерки за смекчаване на риска (за приоритет 3 и 2) Необходими ресурси Отговорник за прилагане на планираните мерки Срок за прилагане на планираните мерки ВЕРОЯТНИ ЗАПЛАХИ • Влошаване на средствата за съхраняване • Грешка при техническото обслужване • Грешки при предаването • Електромагнитна радиация • Зловреден програмен код • Злоупотреба с ресурси • Използване на неразрешени програми и данни • Кражба • Маскиране на потребителска идентификация (нелегално проникване) • Неоторизиран достъп до компютри, данни, услуги и приложения • Неоторизиран достъп до средствата за съхраняване • Неправилна (погрешна) маршрутизация/пренасочване на съобщения • Отричане (доказуемост) • Повреда на комуникационното оборудване и услугите • Подслушване • Пожар, наводнение • Потребителска грешка • Администраторска грешка • Прекъсване/повреда на захранването (електричество и климатизация) • Претоварване на трафика • Природни бедствия • Кибератака • Софтуерни проблеми • Техническа повреда (мрежа, системен хардуер)

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 3

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.