(1) Националните изисквания за влагането на строителни продукти в строежите, в т.ч. за случаите по чл. 5 на Регламент (ЕС) № 305/2011, се определят със: 1. нормативните актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, когато съдържат изисквания към строителните продукти, и/или 2. националните стандарти, с които се въвеждат европейски или международни стандарти; 3. българските национални стандарти или националните стандарти с еквивалентни на българските методи и изисквания, когато няма стандарти по т. 2; 4. българските технически одобрения (БТО); 5. заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с предвидената употреба или употреби на продуктите.
(2)(Отм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.)
(3) Националните изисквания, определени по ал. 1, т. 5, се разработват в национални приложения към стандартите в съответните технически комитети на Българския институт за стандартизация (БИС) или се съгласуват с тях, когато за продуктите няма хармонизирани стандарти.
(4) За строителни продукти, оценени за съответствие с национални изисквания, които са отменени/заменени, се счита, че осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите и могат да се влагат в тях въз основа на декларация за характеристиките, определени съгласно отменените национални изисквания, когато са пуснати/предоставени на пазара в срок до две години считано от отмяната/замяната на националните изисквания.
(5)(Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя със заповед национални изисквания за влагане в строежите на продукти за повторна употреба, подготвени от СО.
(6)(Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Заповедите по ал. 1, т. 5 и ал. 5 се обнародват в "Държавен вестник" и се публикуват на електронната страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).