(1) Производството по опозиция се спира в случаите и по реда на чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗМГО служебно или по искане на една от страните.
(2) Всички срокове, свързани с производството, спират да текат:
- 1. считано от датата на подаване на искането за спиране на производството, когато производството се спира по инициатива на някоя от страните или на двете страни;
- 2. считано от датата на издаване на решението за спиране на производството, когато производството се спира служебно.
(3) В случаите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 3 и т. 7 от ЗМГО производството може да се спре не по-рано от изтичане на срока по чл. 57, ал. 1 от ЗМГО.
(4) В случаите по чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и 6 от ЗМГО производството по опозицията се спира след постановяването на отказа на закрила на международната регистрация по чл. 47, ал. 2 и 3 от ЗМГО, съответно образуване на производство по постъпилото възражение по чл. 51 от ЗМГО и/или възобновяването на експертизата по същество съгласно чл. 63 от ЗМГО, но не по-рано от изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО. В случаите на опозиция срещу признаване действието на международна регистрация производството се спира не по-рано от изпращане на уведомлението по чл. 54, ал. 2 от ЗМГО до Международното бюро.
(5) В случаите на спиране на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО мотиви от страните не са необходими. Спирането на производството по чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО е еднократно.
(6) Когато производството по опозицията е спряно на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО, шестмесечният срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението за спиране.