(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.)
(1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
- 1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
- 2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
- 3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
- 4.(доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
- 5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2)(В сила от 01.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.