(Изм. - ДВ, бр. 60 от 1991 г., в сила от 26.07.1991 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 1995 г., в сила от 26.05.1995 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1995 г.)
(1) Отстоянието на земеделските земи до градовете с население над 300 хиляди жители се измерва по въздушна линия с начална точка центърът на населеното място до външната граница на зоната за земеделско ползване.
(2) Отстоянието на земеделските земи до крайбрежната морска ивица е най-късото разстояние, измерено по въздушна линия от бреговата линия на Черно море, увеличена с широчината на съществуващите плажни ивици, до външната граница на зоната за земеделско ползване.