Чл. 20

(1)(Изм. - ДВ, бр. 50 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г., предишен текст на чл. 20, изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 20.05.2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г.) При командировка в приемащата държава извън населеното място, в което е командирован служителят, служителят има право на пътни и квартирни, както и на допълнителни дневни пари в размер 50 на сто от определените за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г. и бр. 36 от 2005 г.).

(4)(Нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 20.05.2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г.) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова.

(5)(Нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 20.05.2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., в сила от 01.08.2008 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2019 г., в сила от 21.06.2019 г.) Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация или оправомощено от него лице.

(6)(Нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 20.05.2005 г.) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл. 15, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.).