(1) Въпросникът по чл. 1, т. 1 съдържа въпроси, формулирани по ясен, недвусмислен и разбираем начин, на достъпен език, без използване на подвеждащи или внушаващи формулировки и професионална терминология, при съобразяване с необходимостта от извършване на обективна оценка на допустимия инвестиционен риск за осигуреното лице.
(2) Въпросникът не може да съдържа оформление, последователност или формулировки на въпросите, които могат да насочат осигуреното лице към избор на определен подфонд.