(1) В зависимост от характера и условията на работата страните по трудовия договор или по служебното правоотношение уговарят работно време, както следва:
- 1. работно време с нормална продължителност, която е 8 часа през деня и 7 часа при труд през нощта;
- 2. намалено работно време;
- 3. непълно работно време;
- 4. ненормиран работен ден;
- 5. работа на смени с нормална продължителност на работното време;
- 6. работа на смени с продължителност на работното време над нормалната, установена в т. 1, при които се прилага сумирано изчисляване на работното време;
- 7. работно време с прекъсвания;
- 8. работно време с променливи граници;
- 9. работа на дежурство;
- 10. време, през което лицата по чл. 1 са на разположение на работодателя в предварително уговорено място.
(2) При определяне на конкретната схема на работа работодателят се съобразява със способността на адаптиране на лицата по чл. 1 към работата.