(1) Радиационнозащитната зона е територия около съоръжения и обекти по чл. 1, в която при нормална експлоатация е възможно да бъдат надхвърлени годишните граници за облъчване на населението, определени в наредбата по чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
(2) Наблюдаваната зона е територията извън границите на радиационнозащитната зона, в която се извършва радиационен мониторинг на населението и околната среда, необходим за целите на радиационната защита.
(3) Границите на радиационнозащитната зона и на наблюдаваната зона се определят при проектиране на ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ с отчитане на:
- 1. рисковата категория;
- 2. проектните изчисления и анализ на възможните изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда при нормална експлоатация и при авария;
- 3. особеностите на разпространението на газоаерозолните изхвърляния в атмосферата и миграцията на радионуклиди в компонентите на околната среда;
- 4. хидроложките, хидрогеоложките и климатичните данни;
- 5. съществуващите и проектните граници на урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) или на отделни застроени поземлени имоти извън тях с конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията;
- 6. демографските и социалните характеристики, включително условията на живот и дейност на населението;
- 7. перспективите за развитие на района и други фактори от значение за определяне на зоните.
(4) Методиката за определяне на размерите на зоните с особен статут се утвърждава от председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).