(1)(Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Националната здравноосигурителна каса изготвя лекарствена листа-спецификация по образец съгласно приложение № 1 въз основа на позитивния лекарствен списък и наредбата по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
(2) Лекарствената листа-спецификация съдържа:
- 1. международни непатентни наименования;
- 2. лекарствени форми;
- 3. категория;
- 4. максимално ниво на заплащане;
- 5. процент, който се прилага за определяне на максималната стойност;
- 6. максимална стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма.
(3) Максималното ниво на заплащане от Националната здравноосигурителна каса за съответното международно непатентно наименование се определя в проценти в зависимост от категорията лекарства, както следва:
- 1. до 100% за категория I - лекарства за домашно лечение на заболявания с ниска болестност и заболеваемост, но водещи до тежки нарушения на здравния статус и инвалидизация на лицата, отпускани по чл. 78, т. 2 от Закона за здравното осигуряване;
- 2. до 100% за категория II - лекарства за домашно лечение на заболявания с висока степен на разпространение и изискващи продължително, непрекъсваемо лечение, включително на сърдечно-съдови, психиатрични, неврологични, бронхо-обструктивни и обменни заболявания;
- 3. до 75% за категория III - лекарства, предназначени за домашно лечение на всички останали заболявания, включени в наредбата по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
(4) Максималната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма, която Националната здравноосигурителна каса заплаща, се определя в левове, както следва:
- 1. взема се по-ниската стойност между стойността за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма от предходното договаряне и средноаритметичната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма, покривана от обществените здравноосигурителни фондове на страните по чл. 4, т. 2;
- 2. получената стойност по т. 1 се умножава по процент не по-малък от 25% и не по-голям от максималното ниво за заплащане по ал. 3, определен в зависимост от социалната значимост на заболяването, за чието лечение е предназначено лекарството, от предназначението на лекарството за основно или съпътстващо лечение или за симптоматично повлияване на заболяването и от нивото на заплащане при последното предхождащо договаряне.