(1) Кредитите и авансите, дълговите ценни книжа, акциите и други ценни книжа с променлива доходност, които не са държани като дълготрайни финансови активи, подлежат на проверка за обезценка. В случаите когато балансовата им стойност е по-голяма от очакваната им възстановима стойност към датата на финансовия отчет, кредитната институция ги оценява по възстановимата им стойност и признава загуба от обезценка.
(2) В случаите на ал. 1 всеки отделен актив се представя в счетоводния баланс към датата на съставяне на финансовия отчет по по-ниската от балансовата или възстановимата му стойност.
(3) За прехвърляемите ценни книжа, които не са държани като дълготрайни финансови активи и са представени в счетоводния баланс по реда на ал. 2, се оповестява разликата между цената им на придобиване и справедливата им стойност.