(1) Военновременните задачи са елемент от държавния военновременен план и от военновременните планове на субектите по чл. 3, ал. 1. Военновременните задачи се изпълняват след привеждане в изпълнение на военновременните планове по реда на чл. 20, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Министерският съвет възлага военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на организации, създадени със закон или акт на Министерския съвет, в съответствие с тяхната компетентност.
(3) Министерският съвет възлага военновременни задачи по отбраната на страната на юридически лица за:
- 1. производство, ремонт и доставка (включително внос) на отбранителни продукти и услуги за въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност;
- 2. производство и доставка (включително внос) на ресурси, стоки и услуги от стратегическо значение за изграждане и поддържане на инфраструктурата, функциониране на икономиката и държавното управление на страната във военно време.
(4) Военновременните задачи по ал. 3, т. 2 могат да бъдат определяни под формата на контролни показатели, формирани на базата на капацитетни възможности, инсталирани мощности или произведена продукция/услуги за предходен отчетен период.
(5) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет предложение за възлагане на военновременни задачи по ал. 2 и 3 въз основа на предложенията на компетентните държавни органи.
(6) Министрите и ръководители на ведомства, в чиито ресори/отрасли има юридически лица, които са потенциални изпълнители на военновременни задачи, правят предложение до министъра на отбраната за възлагане на военновременни задачи на едно или няколко юридически лица. Предложенията следва да са съобразени едновременно със:
- 1. нормативно възложените вонновременни задачи на предлагащите държавни органи;
- 2. присъствие на юридическите лица в единния списък на юридически лица, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време;
- 3. заявените военновременни потребности по глава трета от наредбата;
- 4. методическите указания по чл. 3, ал. 2, т. 1.
(7) Кметовете на общини могат обосновано да предлагат на съответния областен управител юридически лица, потенциални изпълнители на военновременни задачи за производство и доставка на стоки и услуги, които са от особена важност за функциониране на съответната община и осигуряване на населението във военно време. Областните управители (кметът на Столичната община) правят обосновано предложение до министрите и ръководителите на ведомства, в чиито отрасли попадат дейностите на тези юридически лица.
(8) Предложенията по ал. 6 и 7 се извършват в срок до четири месеца след възлагането на военновременни задачи на съответния държавен орган или след получаване на заявка от Министерството на отбраната за необходимите граждански ресурси за осигуряване на военновременните потребности на страната.
(9) Военновременните задачи и свързаните с тях задължения влизат в сила с обнародването на акта на Министерския съвет за тяхното възлагане и са в сила до неговото изменение или отменяне.