(1) Планирането на гражданските ресурси се основава на следните принципи и условия:
- 1. синхронизиране на планирането по цели, подходи, ресурси, време и място;
- 2. планиране по икономически дейности на национално, ведомствено (секторно/отраслово), териториално (областно), местно (общинско) и локално (организации и юридически лица) ниво;
- 3. отчитане на икономическите възможности на страната и наличието на военновременни запаси и държавни резерви, в това число кризисни запаси, както и способностите за военновременни доставки от местно производство и от внос;
- 4. контрол и приоритизиране на задачите при ефективно използване на наличните ресурси;
- 5. прилагане на ръководните документи на съюзно ниво, които имат отношение към планирането на граждански ресурси за отбрана;
- 6. съгласуваност на военновременното планиране на гражданските ресурси с планирането от другите области на сигурността;
- 7. приоритетно изпълнение на договори за производство, снабдяване и осигуряване със стоки и услуги във военно време;
- 8. използване на методи, свързани с планиране, базирано на способности.
(2) Планирането на граждански ресурси за отбрана се основава на документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт, на стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили, плановете за привеждане в готовност за работа във военно време и плановете за мобилизация на въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България и други планове, свързани с отбраната на страната.