(Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)
(1) Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:
- 1. забрана за използване на правата върху дизайна от притежателя или лицензополучателя;
- 2. забрана за разпореждане с правата върху дизайна от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия.
(2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.
(3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането и до притежателя на дизайна.
(4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на дизайна и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документът, с който е допуснато обезпечението.
(5) Обезпечението по ал. 1 - 4 има действие по отношение на притежателя на дизайна или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица - от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на промишлените дизайни.