Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 1

Наредба № 24 от 10 септември 2020 г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 9 Насоки за модернизация на физическата среда в училищата I. Основни характеристики при модернизация на физическата среда в училищата:

към чл. 9 Насоки за модернизация на физическата среда в училищата I. Основни характеристики при модернизация на физическата среда в училищата:
  1. 1. Интегрираност и устойчивост на идеята, цялостен подход.
  2. 2. Иновативност на цялостната концепция и проектните решения.
  3. 3. Използване на нови, ефективни информационни и комуникационни технологии за интерактивно образование.
  4. 4. Комфорт на физическата среда за обучение и работното място.
  5. 5. Безопасност и достъпност на средата, отговаряща на действащата нормативна уредба.
  6. 6. Естетизация (естетическите и художествените качества) на физическата среда за художественото и естетическото въздействие на сградите, формите, съоръженията и елементите за привличането и задържането на децата в училищната среда. II. Дворно пространство Дворното пространство поема широк обхват от функции - спорт, игра, учене, почивка, срещи. То трябва да е подчинено на основната концепция за мултифункционалност - обособяване на характерни пространства, като кътове за учене на открито, зони за отглеждане на растения и опитни полета, зелени площи за рекреация и игра, спортни съоръжения. С оглед на това е подходящо: 1. да се стимулира игровият процес в дворното пространство; 2. да се създадат удобни кътове за сядане както за общуване, така и за уединение и почивка; 3. широките асфалтирани площадки и плочници да отстъпят място на озеленените площи; 4. да се организират зони като амфитеатър за водене на обучение на открито, за организиране на мероприятия на открито, за занимания по интереси на открито, за развитие на изкуството на открито и др.; 5. да се организират класна стая, кабинети, лаборатории и др. на открито за обучение; 6. в структурата на двора да бъдат включени опитни полета, зеленчукови градини, оранжерии, дендрариум, зоокътове, хранилки за птици с площадки за наблюдение и други съоръжения, позволяващи на децата да учат чрез преки наблюдения;
  7. 7. отделяне на част от дворното пространство за оформление по инициатива на самите ученици;
  8. 8. обособяване на пространство за фитнес на открито. III. Сгради и пространства 1. Основните принципи при изграждане и модернизация на училищните сгради са: 1.1. Увеличаване на относителния дял на площите за комуникация и трансформацията им в многофункционални пространства за самоподготовка, занимания по интереси, иновативни форми на обучение, социално взаимодействие между ученици и учители, рекреация. Създаване на нов тип училищна среда, даваща приоритет на свободното движение и общуване между всички участници в процеса на обучение. 1.2. Стремеж за отваряне на пространството на учебните стаи и постигане на гъвкавост на преподаването, даваща възможност за прегрупиране на учениците според формата на работа - с цялата паралелка, на групи, по двойки, самостоятелно или в смесена система, като се осигурява по-голяма норма площ за един ученик спрямо установените стандарти при оразмеряване на помещенията. Постигане на по-големи учебни стаи, намаляване на броя на учениците в паралелка или комбинация от двете заедно. 1.3. Проникване на природната среда в сградата чрез вътрешни дворове и дълбоки навлизания между корпусите, големи витрини към дворовете за визуална връзка с дворното пространство и създаване на интериорни зелени кътове с подходящи растения. 2. Възможностите за модернизация и оптимизация на пространствата в съществуващите сгради се осъществяват: 2.1. Без намеса в плановата структура Модернизацията на съществуващите сгради без намеса в плановата структура се реализира чрез: 2.1.1. преструктуриране на комуникационните зони; 2.1.2. преструктуриране на помещенията; 2.1.3. създаване на спомагателни помещения; 2.1.4. обособяване на отделни зони чрез цветово решение; 2.1.5. осигуряване на оптимален за учебната дейност микроклимат. 2.2. С намеса в плановата структура При реконструкция на съществуващия сграден фонд следва да се спазват следните тенденции: 2.2.1. Реконструкции, целящи увеличаване на относителния дял на комуникационните зони със следните планови трансформации и присъединяване на нови обеми: - увеличаване на приемните пространства с дострояване в план и във височина; - присъединяване на зони с присъщи други дейности и обединяването им в сложно структурирано пространство със зони за специфични дейности; - усвояване на непокрити полуинтериорни външни дворове и превръщането им в покрити атриумни пространства; - пристрояване на допълнителни комуникационни площи и обеми към вече съществуващи такива и създаване на визуален контакт между различните нива в сградата; - превръщане на комуникационната зона в развита система за социални и културно-информационни контакти чрез преструктуриране на коридорите в цялостна система с разширения за места за самостоятелна работа; - създаване на миниатюрни рекреационни интериорни зелени пространства като част от комуникационната система на учебната сграда. 2.2.2. Реконструкции, засягащи помещенията В интериора на съвременното училище е много важно пространствата да преливат едно в друго, да има възможност чрез мобилни прегради да се променят размерите на помещенията за обучение. Целта е да се даде свобода на обучителния процес и възможност на учителите да разгънат максимално методите си на обучение. За постигането се използват леки преградни плътни стени или стъклени витрини. За осигуряване на гъвкавост на учебните пространства в комбинация с уширени зони в коридорите са възможни няколко основни варианта за реконструкция: - Събаряне на преградните стени между три съседни класни стаи. Новите стени оформят класни стаи с Г-образна форма, подходяща за организиране на различни конфигурации на работните мебели според вида на протичащия учебен процес. Уширението на коридора се превръща в многофункционално пространство. - Събаряне на преградните стени между три съседни класни стаи и на тяхно място са поставени леки преместваеми прегради. Средната стая е с редуцирана ширина и се използва за работа с малки групи. Чрез премахване на една от мобилните прегради пространството на средната стая може да се приобщи към всяка от стаите в съседство. Отново е обособено многофункционално уширение към коридора. - Частично премахване на преградната стена между две класни стаи и се поставят мобилни прегради под ъгъл от 45°, заграждащи уширение към коридора. При премахване на преградите класната стая се отваря към коридорното пространство. - Замяна на преградната стена между две класни стаи с мобилна преграда. Когато преградата е събрана, двете класни стаи се обединяват в общо пространство - зала. Пред фасадата е изградена тераса, към която класните стаи могат да се отварят и учебният процес да се пренесе на открито. Според конкретната планова схема на учебната сграда и специфичните нужди в заданието са възможни и много други варианти на реконструкция, както и комбинации между тях. 3. Проектиране и изграждане на нови училищни сгради и комплекси. При проектирането и изграждането на нови училищни сгради и комплекси следва да се спазват следните структурни модели: 3.1. Основни структурообразуващи единици са класните стаи, обособени в групи около многофункционални комуникационни пространства. Те от своя страна са организирани около общо мултифункционално ядро, съчетаващо в себе си ролите комуникация, рекреация, социализация, алтернативни учебни дейности и явяващо се в центъра на цялата структура. На подходящи места към всяка група от няколко учебни пространства се предвиждат обслужващи и складови зони. 3.2. Оформяне на отворени учебни пространства, сепарирани чрез тихи стаи и обслужващи и складови зони. Така получените групи отново се организират около общо мултифункционално ядро. Тази схема отразява най-съвременните тенденции в проектирането на училищни сгради, като осигурява максимална гъвкавост на пространствата в една отворена структура с плавно преливане на една зона в друга. ІV. Помещения и зони за комуникация IV.1. Помещения Помещенията - класните стаи, кабинетите и лабораториите, следва да се превърнат в многофункционално учебно пространство. Те трябва да осигуряват: 1. Гъвкавост на пространството, даваща възможност за прегрупиране според формата на работа - с цялата паралелка, на групи, по двойки, самостоятелно или в смесена система. 2. Спомагателни пространства - гардеробчета за лични вещи, закачалки за връхни дрехи, етажерки и библиотеки за материали, информационно/експозиционно табло/място за поставяне на информация от учителя или окачване на награди и постижения на ученици от класа. 3. Отваряне на допълнителни врати (или мобилни прегради) между кабинетите по различни учебни предмети, улесняващи и насърчаващи компетентностния подход при решаването на практически задачи, както и самата комуникация между педагогическите специалисти. 4. Остъкляване на вратите към помещенията и отваряне на остъклени отвори в стените на подходящи места, осигуряващи визуална връзка между тях и коридорите, като използваните материали следва да осигуряват необходимата безопасност. Отварянето на такива остъклявания ще спомогне за допълнително естествено осветление на двустранно застроени коридори, което ще повиши комфорта на пребиваване в тях. 5. Изборът на цветови комбинации се съобразява с възрастовите характеристики на учениците. В интериора цветът се явява като помощно средство за по-лесна ориентация в структурата на училищната сграда и е насочен към: - провокиране на определени емоции и нагласи у учениците, за засилване на интереса и задържане на вниманието им; - постигане на индивидуалност и характер на средата; - обособяване на отделни зони чрез цветовото им решение; - използване само на пастелни, ненаситени, меки цветове за боя за стени и тавани, за плотове, щори, други материали и довършителни работи. 6. Предвиждане на мерки за по-добра акустика в помещенията: системи акустичен таван, акустични пана по стени, висящи акустични панели. Акустиката подобрява комфорта на учене, помага за концентрацията и улеснява преподаването. 7. За подове в класните стаи да се предвидят винилови настилки, подходящи за училища. Виниловите настилки за училища са антибактериални, трудно или негорими, антистатични, меки, поглъщат шум, лесни са за почистване, лесни за монтаж и поддръжка, с възможности за цветове и оформление. 8. Да не се полага гранитогрес или други видове плочи в класните стаи. Допуска се само в мокри помещения, лаборатории, около мивки.
  9. 9. Варианти за организиране на помещенията: - Г-образната форма на помещението насърчава разнообразието на учебния процес, креативността и комуникацията. Местата за сядане могат да се организират в групи или с цялата паралелка, на групи, по двойки, самостоятелно или в смесена система. За този тип гъвкавост важна е мебелировката, която се състои от единични мобилни учебни места, които лесно могат да бъдат прегрупирани. - Отворените пространства на обучение се състоят от обособени зони и мултифункционално, гъвкаво пространство за разнообразни форми на обучение и почивка. Зоните за различните учебни процеси преливат една в друга и могат да се реформират спрямо конкретна нужда в конкретен момент - подвижни прегради, леки преместваеми чинове, подвижни и многофункционални мебели. От съществено значение е да се обърне специално внимание на акустиката - за справяне с шумовете както от техника и инсталации, така и шумовете от учебния процес в отделните зони. - Специализирани стаи и кътове се обособяват между основните зони за обучение - кътове за усамотение, тиха стая за работа по дисциплини, изискващи по-голяма концентрация, специализирани кабинети. IV.2. Зони за комуникация Комуникационните зони в училищата са коридори, фоайе, атриуми, които изпълняват свързваща функция между отделните помещения. Тези зони могат да се превърнат в социални и образователни кътове - за почивка, разговори, непринудено общуване, за експозиционни площи, за допълнителни образователни дейности, за работа с учител или споделяне на идеи. Начините за постигане на тези цели са: 1. Обособяване във фоайетата и коридорите на функционално значими зони и кътове (за социални контакти, рекреация, иновативни форми на обучение, експозиции и др.) чрез използването на мебелировка, ниски и високи подвижни прегради, технологични въведения. 2. Превръщане на наличните уширения в комуникационната структура в многофункционални учебни пространства и интегрирането им в училищния живот. 3. Разделяне на издължените коридорни пространства чрез оформяне на сепарета, предразполагащи към задържане на вниманието и социално взаимодействие. 4. Интегриране на експозиционни площи за изложби и постижения на учениците. 5. Интегриране на части от комуникационните зони към пространството на самите учебни стаи. 6. Организиране на зони с мека мебел, зони с маси и столове, индивидуални работни места и обособени кътове с леки преградни елементи в коридорите и фоайетата на подходящи места. 7. Да се предвидят кътове със зеленина. 8. Предвиждане на интерактивна дъска на стената към отделни кътове, която да служи както за почивка, така и за обучение - гледане на филм, демонстрации, презентации на идеи. 9. Организиране на кътове за тихи спортни игри.
  10. 10. Предвиждане на подвижни преградни стени към класните стаи, според конкретното решение, така че при нужда стаите лесно да се отворят и коридорните пространства да се приобщят към тях. 11. Предвиждане на мебели, като етажерки и библиотеки, за материали, пособия и книги. 12. Осигуряване на многофункционалност и покриване на обхват от нужди - за социални взаимодействия, за работа, за почивка, с различни решения на интериора. 13. Създаване на високо централно пространство с покривно остъкляване като място за срещи или атриум, даващ възможност за вертикална визуална връзка между етажите и естествено осветляване. 14. Предвиждане на декоративни рисунки по стени, картини на ученици, друго училищно изкуство в ниши на коридори, фоайета. V. Оборудване и обзавеждане на помещенията Съвременният облик на помещенията се постига чрез: 1. Замяна на стандартния модел двойни чинове с единични работни места на модулен принцип, даващи възможност за оформяне на различни конфигурации на общи маси при работа по групи. 2. Използване на мултифункционални маси, които осигуряват възможност за гъвкав учебен процес чрез различно организиране на пространството. 3. Осигуряване на ергономични работни места, нагласящи се спрямо ръста на ученика. 4. Оборудване със съвременни технологични средства. 5. Ограничаване използването на твърди, грапави, студени, остри материали и елементи с остри ръбове и използване на меки материали със заоблени ръбове, без остри части. VI. Сградни инсталации 1. Подмяна на радиаторите за отопление с нови, по-ефективни алуминиеви. 2. Нова и ефективна вентилация и климатизация, ако такава е необходима, с оглед спецификата на помещенията или учебния процес. 3. Енергоефективни уреди висок клас, с максимална гаранция. 4. LED лампи, подходящи за учебна среда (БДС), с дълъг живот (мин. 10 000 часа). 5. Безопасни електроконтакти със защита. VII. Управление на отпадъци 1. Осигуряване управление на битовите отпадъци с цел ограничаване отрицателното въздействие на околната среда.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 1

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.