§ 69

(1) В случаите на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона, при извършването на които се използват стоки, налични към 1 януари 2017 г., които не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на закона, при определяне на сумата на направените преки разходи по чл. 27, ал. 2, изречение първо от закона, разходът за изхабяването се определя като разлика между данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, и сумата на изхабяването, включено в преките разходи при формиране на данъчната основа по чл. 27, ал. 2, изречение второ от закона в сила до 31 декември 2016 г. на услугите, извършени до 31 декември 2016 г. включително.

(2) За стоките по ал. 1, с които до 31 декември 2016 г. включително не са извършвани доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона, при определяне сумата на преките разходи по чл. 27, ал. 2, изречение първо от закона, не следва да се отчита сумата на изхабяването относимо за периода от упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит до 31 декември 2016 г.

(3) Издадени протоколи по чл. 117, ал. 4 от закона, с които е начислен данък за доставки по чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона за данъчните периоди след 1 януари 2017 г. до влизането в сила на този правилник, се анулират и издават нови по реда на чл. 80, ал. 5, като данъчната основа се определя по ал. 1 и 2. Анулирането на издаден протокол и издаването на нов се извършва в данъчния период, следващ периода на влизане в сила на този правилник.