(1) За доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
(2) Отчетът по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
(3) В отчета за извършените продажби по ал. 1 се описват:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки - поотделно в зависимост от данъчната ставка (20 %, съответно 9 %, съответно 0 %);
- 2. общата сума на данъчните основи на освободените доставки;
- 3.(доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит, съответно без право на данъчен кредит).
(4)(Изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставчикът отразява отчета за продажбите по ал. 3 в дневника за продажбите, като попълва колони 1 - 5 и 9 - 25 на приложение № 10.
(5) В отчета по ал. 1 не се описват доставките, по които данъкът е начислен от доставчика с протокол, съгласно изискванията на закона и този правилник.
(6)(Нова - ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от закона, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а от закона, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, за който се подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона.
(7)(Нова - ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато данъчно задължено лице, предоставило стоки или услуги срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги по чл. 131а, ал. 3 от закона данъчно задълженото лице не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона.