(Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 27.03.2026 г.) Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице, с изключение на тези по чл. 12а.
(2) Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.
(3) Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало заявление, в 14-дневен срок от нейното издаване.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.
(7)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" е решил въпроса по същество, решението му може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.