Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, НАМАЛЕНИЯ на плащанията и реда за НАЛАГАНЕ на административни санкции

(Изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Държавен фонд "Земеделие" извършва проверка:

1. 1. за обстоятелствата по чл. 8, ал. 4, т. 1, чл. 9, ал. 4, т. 1, чл. 12, ал. 4, т. 1, чл. 14, ал. 4, т. 1, чл. 15, ал. 4, т. 1 и чл. 16, ал. 4, т. 1 в регистъра по чл. 5 от Наредба № 1 от 2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти (ДВ, бр. 10 от 2015 г.);
2. 2. за обстоятелствата по чл. 8, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 12, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 14, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 15, ал. 4, т. 2 и 3 и чл. 16, ал. 4, т. 2 и 3 в списъците и регистрите, предоставени от БАБХ по реда на чл. 21;
3. 3. за обстоятелствата по чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 4, чл. 12, ал. 4, т. 4, чл. 15, ал. 4, т. 4 и чл. 16, ал. 4, т. 4 в системата за идентификация и регистрация на животни на БАБХ.

Прилагат се следните интервенции за преходна национална помощ:

1. 1. интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;
2. 2. интервенция за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;
3. 3. интервенция за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г.) Държавен фонд "Земеделие" предоставя информация на НАП за всички предстоящи и извършени плащания на земеделски стопани.

Държавен фонд "Земеделие" използва информацията за площите и за животните за биологично земеделие и в преход към биологично земеделие, вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз на името на кандидата по еко схемата по чл. 38, като извършва служебна проверка.

Държавен фонд "Земеделие" постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, когато:

1. 1. кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията;
2. 2. стопанство на кандидата по т. 1 не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията;
3. 3. кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията;
4. 4. размерът на намаленията е равен или по-голям от исканото плащане;
5. 5. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място;
6. 6. е установено, че са създадени изкуствени условия за подпомагане.

Държавен фонд "Земеделие" намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато:

1. 1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в от ЗПЗП;
2. 2. установи, че за съответните площи не са спазени изискванията на предварителните условия;
3. 3. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място;
4. 4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора;
5. 5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено;
6. 6. кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП;
7. 7. кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора;
8. 8. заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по чл. 70 от ЗПЗП;
9. 9. установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане след 1 юни 2018 г.;
10. 10.(нова - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г.) установи, че кандидатът за подпомагане не спазва изискванията, свързани с условията на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV на Регламент (ЕС) 2021/2115.

Когато случаите на неспазване на законовите изисквания за управление и на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята по чл. 55 от ЗПЗП са установени чрез системата за мониторинг на площта, намалението по чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116 е 2 % от общия размер на плащанията.

По интервенциите в чл. 1, ал. 2 намаленията на плащанията, отказите и санкциите се прилагат в следната последователност:

1. 1. правилата за определяне на размера на подпомагане по чл. 84 и 85 от тази наредба и санкциите по чл. 76 и 77 от ЗПЗП се прилагат при всички случаи на неспазване;
2. 2. сумата, получена след прилагането на т. 1, служи за основа при изчисляването на намаленията по чл. 82, когато е приложимо;
3. 3. сумата, получена след прилагането на т. 2, служи за основа при изчисляването на намаленията по чл. 83, ал. 2, когато е приложимо;
4. 4. сумата, получена след прилагането на т. 3, служи за основа при изчисляването на ставката на корекция по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо, и на намаленията по чл. 57, ал. 2 от ЗПЗП и по чл. 83, ал. 1 от тази наредба;
5. 5.(доп. - ДВ, бр. 79 от 2025 г., в сила от 26.09.2025 г.) сумата, получена след прилагането на т. 4, служи за основа при изчисляването на намаленията по чл. 56, ал. 3 и санкциите по чл. 78 от ЗПЗП, когато е приложимо.

По смисъла на тази наредба:

1. 1.(отм. - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г.)
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.) "Биволи по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за биволи" са женски животни на възраст не по-малка от 36 месеца.
3. 3. "Биволи" са биволските бици (мъжките биволи), биволиците, малакините и малачетата.
4. 4. "Говеда" са биците, воловете, кравите, юниците и телетата.
5. 5. "Дървесни култури с кратък цикъл на ротация" са площи, засадени с многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки от следните видове: - Тополи (Populus ssp.) - Черна топола (Populus nigra); Бяла топола (Populus alba); Трепетлика (Populus tremula) - максимален цикъл на реколтиране - 6 години. - Върби (Salix spp.) - Бяла върба (S. alba); Тритичинкова върба (S. triandra); Трошлива върба (S. fragilis); Ракита (S. purpurea); Ива (S. caprea) - максимален цикъл на реколтиране - 6 години. - Черна елша (Alnus glutinosa) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. - Сребролистна липа (Tilia tomentosa) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. - Полски бряст (Ulmus minor) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. - Леска (Corylus avellana) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. - Източен чинар (Platanus orientalis) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. - Черница (Morus spp.) - максимален цикъл на реколтиране - 20 години. За видовете дървесни култури с кратък цикъл на ротация, които са с максимален цикъл на прибиране на реколтата, по-дълъг от 8 години, се изисква минимална гъстота от 6000 бр./ха и за растения с цикъл на прибиране на реколтата, по кратък от 8 години, е 8000 бр./ха. 6. "Завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост" е завършено средно образование по специалността 3451203 "Земеделско стопанство". 7. "Завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина" е завършено средно образование по специалностите 6210101 и 6210302 "Полевъдство", 6210102, 6210303 и 6211101 "Зеленчукопроизводство", 6210103, 6210304 и 6211102 "Трайни насаждения", 6210104 и 6210305 "Селекция и семепроизводство", 6210105, 6210306 и 6211103 "Тютюнопроизводство", 6210106 "Гъбопроизводство", 6210307 и 6211104 "Гъбопроизводство и билки, етерични-маслени и медоносни култури", 6210107 "Растителна защита и агрохимия", 6210308 "Растителна защита", 6210201 и 6210901 "Лозаровинарство", 6210401 и 6210502 "Говедовъдство", 6210402 и 6210503 "Овцевъдство", 6210403, 6210504 и 6211203 "Свиневъдство", 6210404, 6210505 и 6211204 "Птицевъдство", 6210405, 6210506 и 6211205 "Зайцевъдство", 6210406 "Пчеларство и бубарство", 6210507 и 6211206 "Пчеларство", 6210407 и 6210508 "Коневъдство и конна езда", 6210601 "Земеделец", 6210602 "Производител на селскостопанска продукция", 6210603 "Управление на растениевъдни и животновъдни ферми", 6210701 и 6210801 "Механизация на селското стопанство", 6211201 "Говедовъдство и биволовъдство", 6211202 "Овцевъдство и козевъдство", 6211207 "Бубарство", 6211208 "Коневъдство", 6400101 "Ветеринарен техник", 6400201 "Ветеринарен лаборант" и 8510101 "Екология и опазване на околната среда". 8. "Затворен цикъл на производство" е преработката на мляко в млечни продукти и клане на животни от стопанството на земеделския стопанин в регистрирано на същия производител млекопреработвателно предприятие, кланица или кланичен пункт по чл. 31 от Закона за храните. 9. "Зелени зони около водни течения" са буферните ивици, разположени върху земеделска земя, по протежение на повърхностни водни басейни (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки, с ширина минимум 5 м и максимум 30 м. Върху буферните ивици не се произвежда селскостопанска продукция, но може да се извършва паша или коситба. 10. "Земеделска площ" включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агролесовъдни системи. 11. (отм. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., нова - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) 11а. (нова - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) 11б. (нова - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) 12. (доп. - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) "Ивици по краищата на гори" са ивици земи по краищата на гори, отговарящи на чл. 53, на които не се извършва селскостопанско производство. Върху тях се запазват и поддържат съществуващите постоянни пасища, мери и ливади като ги предпазват от нежелана растителност - Орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), Айлант (Ailanthus altissima) и Аморфа (Amorpha fruticosa). 13. "Инвазивни чужди видове" са следните растителни видове: Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle), Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier), Персийски девисил (Heracleum persicum Fischer), Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier), Асклепиас (Asclepias syriaca L.), Айлант (Ailanthus altissima), Синя акация (Аморфа), Блатен троскот (Paspalum distichum), Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia), Японски хмел (Humulus scandens), Фонтан (Pennisetum setaceum; syn. Cenchrus setaceus). 14. "Клане на ишлеме" е клане на животни от стопанството на земеделски стопанин в кланица по негова поръчка. 15. "Коза-майка" е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година. 16. "Контролиращо лице" е лице съгласно § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. 17. "Минимални агротехнически мероприятия" представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изисквания на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи: а) (изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) при отглеждането на зеленчуци: подготовка на площта - основна обработка на почвата и/или фрезоване/брануване, култивиране и/или лехо- и тирообразуване и/или полагане на фолио; сеитба/засаждане; борба с плевели, болести и неприятели: окопаване или окосяване, и/или употреба на хербициди/инсектициди/фунгициди, когато е необходимо; прибиране на продукцията (беритби); б) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) при отглеждането на трайни насаждения: зимни и летни резитби; основна обработка на почвата; вегетационна обработка на овощни култури - фрезоване, култивиране, зачимяване на междуредията или косене в междуредията; борба с болести и неприятели - инсектициди/фунгициди, когато е необходимо; подхранване с торове, когато е необходимо; прибиране на продукцията (беритби). 18. "Млечни крави" са кравите на възраст над 22 месеца, които в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД са вписани с предназначение за производство на мляко. 19. "Месодайни крави" са крави на възраст над 22 месеца, които в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД са вписани с предназначение за производство на месо. 20. "Обработваема земя" е земя, обработвана за отглеждане на култури, или площ на разположение за отглеждане на култури, но оставена под угар. 21. "Овца-майка" е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година. 22. "Пасищни селскостопански животни" са животните по § 2в, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 23. "Планински райони" са землищата на населените места съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.). 24. "Плодови насаждения" са нови трайни насаждения до встъпването им в плододаване. 25. "Поддържане на постоянно затревени площи" е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности: паша на животни, косене на тревата с изнасяне на сено/сенаж и предотвратяване на навлизането и разпространението на нежелана и рудерална растителност. 26. "Поддържане на обработваема земя" е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности - изораване; дисковане; култивиране; ивични обработки (обработка на почвената повърхност на ивици с различна ширина); мулчиране с остатъците от предходната култура, косене на трева с изнасяне на сено/сенаж. 27. "Поддържането на селскостопанска площ" включва поддържане на обработваема земя, поддържане на трайни насаждения и поддържане на постоянно затревени площи. 28. "Поддържане на трайни насаждения" е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности: косене на тревата или поддържане на почвената повърхност в междуредията с подходящи обработки според прилаганите системи (угарна, чимово мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване); подходящи зимни и/или летни резитбени операции, поддържане на добро фитосанитарно състояние на трайните насаждения. 29. "Постоянно затревена площ" е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Тя може да включва други видове, като храсти или дървета, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно, растат на естествените пасища и ливади или обикновено са включени в смесите от семена, предназначени за засяване на пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните. Включват набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството. В случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат. 30. "Преработка на мляко на ишлеме" е производството на млечни продукти в млекопреработвателно предприятие по поръчка на земеделски стопанин от мляко, произведено в стопанството му. 31. "Производство на селскостопански продукти" е производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, прибиране на реколтата, доене, развъждане и отглеждане на животни за селскостопански цели. 32. "Разсадници" са площи с млади фиданки за по-късно разсаждане: - лозови разсадници и разсадници за подложки за присаждане; - разсадници за овошки и ягодови плодове; - разсадници за декоративни растения; - търговски разсадници за горски дървесни видове, без тези за задоволяване нуждите на самото стопанство в рамките на залесени площи; - горски разсадници, на чиято площ се извършва производство на фиданки от горски дървесни и храстови видове, вписани в националния регистър съгласно условията и реда за регистрация на горски разсадници. 33. "Реализация на пазара на животни" е продажба и придвижване на живи животни от стопанството на един земеделски стопанин към стопанството на друг земеделски стопанин, продажба и придвижване на живи животни за клане към одобрена по чл. 31 от Закона за храните кланица, продажба и придвижване на живи животни към държави от ЕС или трети страни, клане на ишлеме, придвижване на живи животни за клане в кланица или кланичен пункт, регистрирани на земеделския стопанин (затворен цикъл на производство). При реализация в страната животните трябва да са пристигнали в животновъдния обект на приемащата страна по ветеринарномедицинското свидетелство и това да е отбелязано в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. 34. "Свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство" е свидетелство за професионална квалификация в професионално направление 345 "Администрация и управление", професия 345120 "Икономист", специалност 3451203 "Земеделско стопанство"; професионално направление 621 "Растениевъдство и животновъдство", професии 621010 "Техник-растениевъд", 621020 "Техник в лозаровинарството", 621030 "Растениевъд", 621040 "Техник-животновъд", 621050 "Животновъд", 621060 "Фермер", 621070 "Техник на селскостопанска техника", 621080 "Монтьор на селскостопанска техника", 621090 "Лозаровинар", 621110 "Работник в растениевъдството" и 621120 "Работник в животновъдството"; професионално направление 640 "Ветеринарна медицина" - всички професии, и професионално направление 851 "Технологии на опазване на околната среда", професия 851010 "Еколог". 35. "С доказан произход" са животни, посочени от развъдните организации или от ИАСРЖ в случаите по чл. 3б, ал. 1, т. 7 от Закона за животновъдството като вписани в Родословната книга. 36. "Селскостопанска дейност" е производството на селскостопански продукти, както и поддържането на селскостопанската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без никакви специални подготвителни действия, които са извън рамките на употребата на традиционните селскостопански методи и машини. Не е селскостопанска дейност извършването само на дейностите по премахването на камъни, дървесна, храстовидна и нежелана растителност, включително чрез използване на методи и машини, които водят до увреждане на почвената покривка и промяна в екосистемите. 37. "Селскостопански продукти" са продуктите, изброени в приложение I към Договора за функциониране на Европейския съюз, с изключение на рибни продукти, както и памук и дървесни култури с кратък цикъл на ротация. 38. "Специализирани контролни органи" са контролни органи, отговарящи за гарантиране на спазването на правилата по директивите и регламентите, изброени в приложение III от Регламент (ЕС) 2021/2115. 39. "Стопанство в планински район" е стопанство, в което всички регистрирани животновъдни обекти по реда на ЗВД на името на един земеделски стопанин, в които се отглеждат говеда, овце и/или кози, и/или биволи, са разположени в планински райони. 40. "Стопанство" е стопанство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115. 41. "Трайни насаждения" са култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които дават реколта многократно, включително разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация. 42. "Удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство" означава удостоверение за завършен курс от 150 часа в областта на селското стопанство или за завършено обучение от 150 часа по част от професия, или получена степен на професионална квалификация по професии и специалности от професионално направление с код 621 "Растениевъдство и животновъдство" или с код 3451203 "Земеделско стопанство" или професионално направление с код 640 "Ветеринарна медицина". 43. (отм. - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г.) 44. (нова - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) "Органични торове и подобрители на почвата" са органични подобрители, органични торове, микробиални торове, органо-минерални торове, обработен оборски тор и растителни биостимуланти. 45. (нова - ДВ, бр. 92 от 2023 г., в сила от 03.11.2023 г.) "Корекция на заявления" по смисъла на чл. 61 е всяко намаляване на размера на декларираната площ, в рамките на декларирания по време на кампанията парцел. 46. (нова - ДВ, бр. 92 от 2023 г., в сила от 03.11.2023 г.) "Оценка, извършена чрез системата на мониторинг на площ" е един от следните резултати за монитируемите критерии за допустимост: "В съответствие", "Неубедителни доказателства за несъответствие" и "Несъответствие". 47. (нова - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) "В съответствие" е резултат от системата на мониторинг на площ, "Зелен" или "НЕ", за наличие на убедителни доказателства за съответствие между декларираните данни и данните, получени като резултат от автоматизирани процедури по наблюдение от системата за дадено монитируемо условие за допустимост. 48. (нова - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) "Несъответствие" е резултат от системата на мониторинг на площ, "Червен" или "ДА", за наличие на убедителни доказателства за несъответствие между декларираните данни и данните, получени като резултат от автоматизираните процедури от наблюдението на системата за дадено монитируемо условие за допустимост. 49. (нова - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) "Неубедителни доказателства за несъответствие" е резултат от системата на мониторинг на площ, кодиран в "жълт" цвят, за липса на ясни и конкретни доказателства за несъответствие между декларираните данни и данните, получени като резултат от автоматизирани процедури от наблюдението на системата за дадено монитируемо условие за допустимост.

Наредбата се издава на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

(Нов - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 02.06.2023 г.) За заявленията за подпомагане, подадени през 2023 г., чл. 82 не се прилага.

(Нов - ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 07.11.202 г.) За кампания 2023 г. ал. 1 на чл. 83 не се прилага.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник". НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2023 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ ПОД ФОРМАТА НА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН, ЗА ПРОВЕРКИТЕ, НАМАЛЕНИЯ НА ПЛАЩАНИЯТА И РЕДА ЗА НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

За кампания 2023 г. кандидатите за подпомагане по интервенциите по чл. 26 - 31 могат да представят или само документи по чл. 34, ал. 2, или само фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой. Фактурите следва да съдържат информация за количеството закупени семена и/или посадъчен материал. Фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г. Фактурите за посадъчен материал по интервенцията по чл. 26 следва да са издадени преди декларираната в заявлението за подпомагане дата на създаване на насаждението. Документите се подават в срока съгласно чл. 33, ал. 6.

За 2023 г. срокът по чл. 61:

1. 1. Алинея 1: а) изречение първо е до 31 октомври; б) изречение второ е до 20 ноември.
2. 2. Алинея 2 е до 20 ноември.
3. 3. Алинея 3 е до 31 октомври.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

За заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

За кампания 2024 г.:

1. 1. Алинея 1 на чл. 83 не се прилага.
2. 2. Срокът по чл. 61: а) алинея 1: аа) изречение първо е до 31 октомври; бб) изречение второ е до 20 ноември; б) алинея 2 е до 20 ноември; в) алинея 3 е до 31 октомври.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник", с изключение на § 8, т. 2, относно чл. 19а от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, който влиза в сила от 1.01.2025 г.

За заявления, подадени през кампания 2023 г., по които производствата не са приключили:

1. 1. за площи по чл. 25, ал. 1, насажденията на които не са встъпили в плододаване и/или за които не е предоставен документ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном, не се предоставя финансово подпомагане и не се считат за наддекларирани;
2. 2. за площи по чл. 26, ал. 1, насажденията на които се установи, че са встъпили в плододаване, не се предоставя финансово подпомагане и не се считат за наддекларирани.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

За кампания 2025 г. срокът по чл. 61:

1. 1. Алинея 1: а) изречение първо е до 15 октомври; б) изречение второ е до 10 ноември.
2. 2. Алинея 2 е до 10 ноември.
3. 3. Алинея 2а е до 10 ноември.
4. 4. Алинея 3 е до 15 октомври.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник", с изключение на § 19, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и 3 не се прилагат за кампании 2026 г. и 2027 г.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

За кампания 2026 г. чл. 82, ал. 1 не се прилага.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 2 юни 2026 г.

към чл. 2, ал. 7 Метод за изчисляване на стандартните разходи за заплати Стандартните разходи се отчитат за всички работници, които са заети в земеделското стопанство, назначени под Код на икономическата дейност в областта на селското стопанство съгласно Класификацията на икономическите дейности в Република България. Стандартните разходи се определят въз основа на разходи на работодателя за труд на един отработен час в икономическа дейност "Селско, горско и рибно стопанство" по данни на Националния статистически институт за годината на кандидатстване, умножени по броя на годишните работни единици (ГРЕ), декларирани от съответния земеделски производител. Една ГРЕ е равна на отработените часове от един работник при пълно работно време в рамките на една година съгласно определението на Европейския съюз.

към чл. 9, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) Списък на породите говеда с развъдни програми за производство на мляко 1. Черношарено говедо, Червеношарено говедо и всички породи, в чието наименование има думите Холщайн или Holstein 2. Кафяво говедо 3. Джерсей 4. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) Симентал 5. Монбелиард

към чл. 11, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) Списък на породите говеда с развъдни програми за производство на месо 1. Абердин Ангус 2. Лимузин 3. Херефорд 4. Гаскон 5. Галоуей (Galloway) 6. Вагу (Wagyu) 7. (доп. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.) Симентал 8. Шароле 9. Обрак

към чл. 12, ал. 1 Списък на застрашените от изчезване породи говеда 1. Българско сиво говедо 2. Искърско говедо 3. Родопско късорого говедо 4. Българско родопско говедо 5. Българско червено говедо 6. Българско кафяво говедо 7. Българско сименталско говедо

към чл. 15, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Списък на местни породи овце и кози, включени в развъдни програми (Загл. изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) 1. Каракачанска овца 2. Копривщенска овца 3. Сакарска овца 4. Котленска овца 5. Местна старозагорска овца 6. Местна карнобатска овца 7. Тетевенска овца 8. Западностаропланинска овца 9. Брезнишка овца 10. Софийска (Елинпелинска) овца 11. Средностаропланинска овца 12. Среднородопска овца 13. Медночервена шуменска овца 14. Дъбенска овца 15. Реплянска овца 16. Бяла маришка овца 17. Вакла маришка овца 18. Свищовска овца 19. Странджанска овца 20. Карнобатска тънкорунна овца 21. Североизточнобългарска тънкорунна овца 22. Тракийска тънкорунна овца 23. Родопски цигай 24. Старопланински цигай 25. Плевенска черноглава овца 26. Калоферска дългокосместа коза 27. Дългокосместа коза/местна коза 28. Местна дългокосместа коза (Малашевски тип) 29. Българска виторога дългокосместа коза

към чл. 16, ал. 4 Списък на млечните породи овце и кози, включени в развъдни програми 1. Синтетична популация Българска млечна 2. Лакон 3. Асаф 4. Аваси 5. Хиос 6. Българска бяла млечна коза 7. Англонубийска коза 8. Тогенбургска коза 9. Саанска коза 10. Алпийска коза 11. Тюринген Валд 12. Източнофризийска овца Списък на породите овце и кози, ползвани за месо, включени в развъдни програми 1. Ил дьо Франс 2. Мутон шароле 3. Кавказка тънкорунна 4. Асканийска тънкорунна 5. Романовска 6. Боер 7. Мутон Вендеен

към чл. 20а, ал. 4 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2023 г., в сила от 03.11.2023 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г., ново - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2026 г., в сила от 15.05.2026 г.)

към чл. 21, ал. 6 (Отм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.)

към чл. 25, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 01.11.2024 г.) Списък на сортовете десертно грозде 1. Болгар 2. Брестовица 3. Чауш 4. Дружба 5. Гарант 6. Хибрид VІ-4 7. Italia (Muscato Italia ) - 318 8. Кондарев 6 9. Надежда 10. Наслада 11. Перл дьо Ксаба (Перла) 12. Плевен 13. Плевенски фаворит 14. Приста 15. Ранно без семе 16. Разакия бяла 17. Русенско без семе 18. Ряхово 19. Супер ран болгар 20. Sultanina - 919 21. Alphonso Lavallee - 319 22. Кралски Рубин 23. Cardinal - 80 24. Дунав 25. Flame seedless 26. Кондарев 10 27. Лисича опашка 28. Michele Palieri 29. Мир 30. Muscat de Hambourg - 202 31. Мискет плевенски 32. Мискет русенски 33. Разакия черна 34. Русалка 3 35. Сияна 36. Тангра 37. Велика 38. Зорница 39. (нова - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Yoanna/Йоанна 40. (нова - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Nayden/Найден 41. (нова - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Miro/Миро. 42. (нова - ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 01.11.2024 г.) Afrodita/Афродита.

към чл. 25, ал. 3, т. 4 (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Култури Зеленчукови култури -полско производство: Добив, кг/ха Домати 19 000 Пипер 13 400 Краставици 20 750 Корнишони 19 000 Главесто зеле 17 460 Лук 12 450 Патладжан 18 980 Морков 12 430 Чесън 3 510 Семена от картофи 10 000 Дини 24 870 Пъпеши 8 450 Овощни култури и десертно грозде (плодове): Добив, кг/ха Ябълки 11 914 Ягоди 4 980 Круши 5 922 Кайсии и зарзали 4 970 Праскови и нектарини 7 500 Сливи 6 246 Череши 4 700 Вишни 3 718 Малини 3 300 Десертно грозде 4 500 Оранжерийно производство - зеленчуции плодове: Минимален добив,кг/ха Среден добив, кг/ха Домати в оранжерии 72 000 125 000 Пипер в оранжерии 45 000 65 000 Краставици в оранжерии 81 000 200 000 Ягоди в оранжерии 10 000 17 500 Малини в оранжерии 9 000 13 500

към чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 44, ал. 1, т. 3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Минимални разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ на ха Култура Минимална сеитбена норма кг/ха при сеитба на семена Минимален брой растения на ха при използване на посадъчен материал I. Зеленчуци и плодове по интервенциите за обвързано с производството подпомагане Домати 0,10 15 000 Пипер 0,40 45 000 Пипер в оранжерии 0,13 15 000 Патладжан 0,14 22 000 Краставици 0,50 15 000 Корнишони 0,60 20 000 Дини 0,25 4 200 Пъпеши 0,20 5 500 Лук от семена 2,5 500 000 Лук от арпаджик 400 - Чесън 650 - Моркови 2,0 - Зеле 0,15 25 000 Малини - 5 600 Ябълки - 400 Круши - 400 Кайсиии зарзали - 280 Череши - 230 Вишни - 400 Праскови и нектарини - 360 Сливи (Prunus domestica) - 350 Десертногрозде - 2 300 Ягоди - 40 000 II. Култури, благоприятни за изхранване на диви животни Пшеница 100 - Ръж 120 - Ечемик 100 - Овес 70 - Просо 15 - Царевица 10 - Слънчоглед 2 - III. Памук Памук 15 -

към чл. 38, ал. 1, т. 3 (Ново - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) Едногодишни фуражни култури Код култура Култура Група култури 131010 царевица за силаж Едногодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131020 фуражно цвекло Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131030 едногодишни зърнено-житни Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131040 едногодишни зърнено-бобови Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131043 репко Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131044 синап Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131050 смесени едногодишни Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131060 едногодишни фуражни зеленчуци Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131070 други фуражни зеленчуци Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 131080 други фуражни култури Едногодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Многогодишни фуражни култури Код култура Култура Група култури 132010 изкуствени ливади - житни Многогодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ 132030 изкуствени ливади - смесени насаждения Многогодишни фуражни култури -ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Едногодишни и многогодишни фуражни протеинови култури Код култура Култура Група култури НТП Семейство Род 131041 фий Едногодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Vicia 131042 бурчак Едногодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Vicia 132021 люцерна Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Medicago 132022 детелина Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Trifolium 132023 звездан Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Lotus 132024 еспарзета Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Onobrychis 132025 лупина Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя Fabaceae Lupinus 132020 изкуствени ливади - бобови Многогодишни фуражни култури - ФУРАЖНИ КУЛТУРИ Обработваема земя

към чл. 39, ал. 4, т. 1 (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г., предишно приложение № 12 към чл. 39, ал. 1, т. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) Задължителни за извършване дейности по поддържане на екологичната инфраструктура 1. При живи плетове или редици от дървета Запазване целостта на ландшафтния елемент. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците. Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците. Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита. В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи. 2. При отделни дървета Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. 3. При дървета в група Почистване на ниски клони до височина 1,5 м извън периодите на гнездене на птиците. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. 4. При дървесни противоерозионни пояси Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Почистване на сухи храстовидни видове извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Почистване на ниски клони до височина 1,5 м извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Косене или мулчиране най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Запазване на съществуващата дървесна растителност с изключение на инвазивните видове. В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи. 5. При синори Запазване целостта на ландшафтния елемент. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита. 6. При влажни зони Поддържане на крайбрежната растителност чрез изрязване и отстраняване на нежеланата растителност от инвазивни и чужди видове в периоди извън гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Поддържане на естествен тревостой при ниски води на акваторията, ако такъв съществува, без дрениране на площите. Неразораване и/или отводняване на езерцата. Неизползване на Първа група продукти за растителна защита (ПРЗ) в територии, граничещи на акваториите. В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи. 7. При зелени зони около водни течения Косене най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Отстраняване на сухи дървета, отстраняване на храсти и инвазивни видове извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита. В заявените площи не се допуска изсичане на крайречни пояси от дървесна растителност от местообитания 91Е0, 91F0 и 92А0, които имат укрепващи и противоерозионни функции. 8. Тераси Запазване целостта на ландшафтния елемент. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците. При наличие на храстовидна и/или дървесна растителност - почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Поддържане на граничните зони чрез косене най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита. 9. При ивици по краищата на гори Косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на ивиците, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците - от 1 април до 30 юли. Косенето да се извършва извън периода с риск за горски пожари с цел намаляване на риска от пожари. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита. В заявените площи не се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотон гора - открито местообитание. 10. При буферни ивици Поддържане на естествен тревостой, ако такъв съществува, без почвени обработки на площите. Не се извършват нарочни третирания с препарати за растителна защита (ПРЗ) на тези територии. Поддържането се състои в косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на буферните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците. 11. (нова - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) При земя, оставена под угар Върху обработваемите земи е извършена най-малко една от следните почвени обработки: изораване, дисковане, листеруване (плоскорезна обработка), култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура, и върху които не се произвежда земеделска продукция в периода от 1 януари до 15 юли на годината на кандидатстване.

към чл. 39, ал. 9 (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г., предишно Приложение № 13 към чл. 39, ал. 5 - ДВ, бр. 79 от 2025 г., в сила от 26.09.2025 г.) Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за екологична инфраструктура Характеристики Коефициент за преобразуване Тегловен коефициент Екологична инфраструктура Живи плетове или редици от дървета (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Отделни дървета (за 1 дърво) 20 1,5 30 кв. м Дървета в група (на 1 м2) - 1,5 1,5 кв. м Дървесни противоерозионни пояси (на 1 м2) - 1,5 1,5 кв. м Синори (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Влажни зони (на 1 м2) - 1,5 1,5 кв. м Зелени зони около водни течения (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Тераси (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Ивици по краищата на гори (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Буферни ивици (на 1 м) 6 1,5 9 кв. м Земя, оставена под угар (на 1 м2) - 1 1 кв. м

към чл. 40, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 04.06.2024 г.) Земеделски практики на внасяне на външна органична материя в почвата А) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез отглеждане на непроизводствени междинни култури/покривни култури с последващо зелено торене:

1. 1. Допустими за отглеждане междинни/покривни култури по схемата: Междинните култури/покривните култури са създадени като смески от нежитни култури и житни култури. Списък на смески с междинни/покривни култури Група "Житни култури" Група "Нежитни култури" ръж грах тритикале фий ечемик звездан пшеница еспарзета овес леща лимец фасул просо нахут сорго бакла метла лупина бурчак соя синап репко фуражна ряпа рапица 2. Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури: Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша. Покривните култури трябва да бъдат налични на полето поне в периода от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година. Междинните култури трябва да са налични на полето поне в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване и да се използват за последващо зелено торене. 3. Изисквания към минимално изискуемите обработки: Използват се за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид. Покривните култури се използват за осигуряване на покривка през зимния период. Б) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез използването на външни органични подобрители на почвата: Да извършват внасяне на органично вещество на различни видове (подобрители на почвата), от които: 1. Подобрители, получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна биомаса.
2. 2. Подобрители, получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна биомаса.
3. 3. Подобрители, получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна биомаса чрез червеи.
4. 4. Подобрители, получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна биомаса.
5. 5. Използване на нискоемисионни техники за прилагане на оборски тор (впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането).
6. 6.(нова - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.) Използване на органични подобрители на почвата, органични торове, органо-минерални торове, микробиални торове, обработен оборски тор и/или растителни биостимуланти. Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране.

към чл. 42, ал. 1, т. 1 (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2026 г., в сила от 20.03.2026 г.) Списък на културите, които се засяват и отглеждат самостоятелно или в смес в междуредията и по вътрешната граница на парцела с трайни насаждения № по ред Култура 1. Бяла детелина (Trifolium repens) 2. Пурпурна детелина (Trifolium purpureum) 3. Хибридна детелина (Trifolium hybridum) 4. Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense) 5. Обикновен звездан (Lotus corniculatus) 6. Теснолистен звездан (Lotus tenuis) 7. Еспарзета (Onobrychis Paertn.) 8. Пясъчен фий (Vicia villosa) 9. Панонски фий (Vicia pannonica) 10. Фуражен грах (Pisum sativum L.) 11. Лупина (Lupinus) 12. Секирче (Lathyrus sativus) 13. Египетска детелина 14. Фуражна ряпа 15. Елда (Fagopyrum esculenum) 16. Бял синап (Sinapis alba) 17. Фацелия (Phacelia sp.) 18. Английски райграс (Lolium perenne L.) 19. Италиански, многоцвeтен райграс (Lolium multiflorum L.) 20. Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss) 21. Ежова главица (Dactylis glomerata L.) 22. Ливадна власатка (Festuca pratensis Huds) 23. Червена власатка (Festuca rubra L.) 24. Ливадна метлица (Poa pratensis L.) 25. Тимотейка (Phleum pratense L.)

към чл. 44, ал. 1, т. 2 Култури, благоприятни за изхранване на диви животни 1. Овес 2. Ечемик 3. Просо 4. Пшеница 5. Ръж 6. Слънчоглед 7. Царевица

към чл. 53, ал. 7 Елементи на агролесовъдните системи, създадени и/или поддържани в земеделска площ 1. Обработваема земя Агролесовъдните системи включват набор от земеделски системи, в които се отглеждат видове многогодишни дървета или храсти, които са свързани с обработваема земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата площ, за да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършва селскостопанска дейност, с възможност за разнообразяване на производството. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Агролесовъдните системи включват: Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури. Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове - дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола. Горско фермерство - за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.). Засята обработваема земя, в която има разпръснати дървесни растения върху обработваемата земя, предназначени за спомагателно земеделско производство (дърва за огрев, жълъди, плодове, подправки, мед). Линейни системи, при които защитните пояси или ивици дървета по краищата на полетата имат функция за защита на агроекосистемите и защита на земеделските площи. Алейна система - типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя. Защитни пояси - създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпътстващи видове - дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти - за по-добро засенчване на почвата и предпазването и от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян). Крайбрежни защитни пояси - създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи - служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша. Буферни ивици - многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните. Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи. 2. Трайни насаждения Агролесовъдните системи включват набор от земеделски системи, в които се отглеждат видове многогодишни дървета или храсти, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, за да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършва селскостопанска дейност, с възможност за разнообразяване на производството. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Агролесовъдните системи включват: • Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури. • Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове - дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола. • Горско фермерство - за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.). • Засята обработваема земя, в която има разпръснати дървесни растения върху обработваемата земя, предназначени за спомагателно земеделско производство (дърва за огрев, жълъди, плодове, подправки, мед). • Линейни системи, при които защитните пояси или ивици дървета по краищата на полетата имат функция за защита на агроекосистемите и защита на земеделските площи. Алейна система - типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя. Защитни пояси - създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпътстващи видове - дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти - за по-добро засенчване на почвата и предпазването и от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян). Крайбрежни защитни пояси - създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи - служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша. Буферни ивици - многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните. Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. 3. Постоянно затревени площи Включва набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството. В случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат. Агролесовъдните системи включват: • Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури. • Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове - дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола. • Горско фермерство - за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.). Алейна система - типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя. Защитни пояси - създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпъстващи видове - дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти - за по-добро засенчване на почвата и предпазването и от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян). Крайбрежни защитни пояси - създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи - служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша. Буферни ивици - многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните. Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100.