(1) Прокурорът упражнява надзор върху наложените мерки до признаването на изпратения акт за налагане на мерки за процесуална принуда и получаването на уведомление за това от компетентния орган на изпълняващата държава.
(2) Прокурорът възстановява надзора върху мерките за процесуална принуда, когато получи уведомление от компетентния орган на изпълняващата държава, че:
- 1. лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда, вече не пребивава в изпълняващата държава и има продължително или постоянно пребиваване в друга държава;
- 2. е постановен отказ за упражняване на надзор върху мерки за процесуална принуда, които са били изменени от съда по чл. 4;
- 3. е изтекъл максималният срок за упражняване на надзор върху мерките за процесуална принуда съгласно законодателството на изпълняващата държава;
- 4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е спрян, когато съдът по чл. 4: а) не е предприел действия в съответния срок във връзка с по-рано получени уведомления от компетентния орган на изпълняващата държава за това, че лицето е нарушило мерките за процесуална принуда; б) не е отговорил в съответния срок на запитвания на компетентния орган на изпълняващата държава относно необходимостта от продължаване на надзора върху изпълнението на мерките.
(3) Надзорът върху мерките за процесуална принуда се възстановява и когато прокурорът оттегли удостоверението по чл. 17.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 прокурорът провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, за да се осигури непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда.