Чл. 34

(1) Защитени територии за опазване на културното наследство са териториите в обхвата на границите на единичните или груповите недвижими културни ценности и на техните граници и охранителни зони, определени по реда на Закона за културното наследство.

(2) Защитени територии за опазване на културното наследство са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с решението за теренно проучване.

(3) Целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на културното наследство се определят с общите и подробните устройствени планове, обвързано с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

(4) За защитените територии по ал. 1 и 2 се изработват специфични правила и нормативи към устройствените планове или към техните изменения в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности при условията на чл. 13, ал. 6 от ЗУТ.

(5) За недвижимите културни ценности от световно значение и за включените в Индикативната листа на културното и природното наследство на Република България, за археологическите резервати и за единичните, и за груповите недвижими културни ценности от национално значение се изготвят планове за опазване и управление при условията и по реда на Закона за културното наследство.