(1) Банката емитент определя агент по обезпечението в условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации. Банката емитент сключва писмен договор с агента по обезпечението в полза на кредиторите по покритите облигации, в който определя неговите права и задължения спрямо банката емитент и кредиторите по покритите облигации, както и задълженията на банката емитент към агента по обезпечението. Договорът с агента по обезпечението се прилага към условията по покритите облигации. За своята дейност агентът по обезпечението получава възнаграждение.
(2) Изборът на агент по обезпечението и условията на договора с него са обвързващи за кредиторите по покритите облигации считано от датата на инвестицията в покрити облигации, съответно от сключването на договор за деривати по чл. 10. Агентът по обезпечението може да бъде заменен с решение на общото събрание на облигационерите по покритите облигации.
(3) Агент по обезпечението може да бъде банка, лицензирана в Република България или в друга държава членка, инвестиционен посредник, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно на чл. 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС, 2014/59/ЕС и 2014/65/ЕС (ОВ, L 314/64 от 5 декември 2019 г.), лицензиран в Република България или в друга държава членка, както и дружество от тяхната група.
(4) Агентът по обезпечението може да предприема от свое име всички действия, които са необходими във връзка с учредяването, последващото управление и изпълнение на залога по чл. 16, след като са му заплатени необходимите за това разноски.
(5) Общите събрания на облигационерите по покритите облигации се свикват от агента по обезпечението и се провеждат по реда на чл. 214 от Търговския закон по дневен ред, определен от агента по обезпечението. Емитентът е длъжен да оказва съдействие на агента на обезпечението при подготовката и провеждането на общите събрания. Член 209, ал. 2, чл. 210, 212 и 213 от Търговския закон не се прилагат.
(6) Облигационерите от емисии покрити облигации, издадени в рамките на същата програма, решават въпроси, отнасящи се до цялата програма, на общо събрание на облигационерите по програмата, свикано от агент на обезпечението. В тези случаи изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решения се определят при отчитане на всички издадени покрити облигации по програмата.