(1) В зависимост от субектите, към които са насочени, програмите за превенция на употребата на наркотични вещества могат да бъдат:
- 1. програми за универсална превенция, насочени към големи групи от населението (обособени общности на етнически, религиозен и/или териториален принцип, ученици, квартали) без предварителни данни за риска от употреба на наркотични вещества;
- 2. програми за селективна превенция, които са насочени към определени групи от населението, идентифицирани на база на социални, демографски и икономически фактори за уязвимост по отношение употребата на наркотични вещества;
- 3. програми за индикативна превенция, насочени към индивиди, при които съществуват индикации, свързани с индивидуалния риск от развиване на вредна употреба или синдром на зависимост, ранни признаци на проблемна употреба или проява на друг вид проблемно поведение; програмите за индикативна превенция предвиждат скрининг, оценка на състоянието и насочване към необходимите за индивида услуги;
- 4. програми за превенция в средата, които са насочени към работа с културната, социалната и правно-икономическата среда, които влияят върху избора на здравословен начин на живот.
(2) Програмите за превенция на употребата на наркотични вещества трябва да са съобразени с изискванията на Европейските стандарти за качество на превенцията на употребата на наркотици на Европейския мониторинг център за наркотици и наркомании, публикувани на официалната интернет страница на центъра.