(1) Работодателят е длъжен да разработи и приложи технически и/или организационни мерки за защита на работещите, когато:
- 1. при оценката на риска по чл. 20, ал. 1 се установи, че резултатите от измерванията на параметрите на микроклимата не съответстват на установените оптимални или допустими гранични стойности;
- 2. при оценката на риска по чл. 20, ал. 2 се установи, че съществува риск от слънчев/топлинен удар, преохлаждане и измръзване и др.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват:
- 1. други методи на работа, при които отделяните топлина, влага и въздушни течения са с по-ниски нива;
- 2. избор на подходящо работно оборудване, излъчващо възможно най-малко топлина, вкл. осигуряване на работно оборудване, произведено съгласно изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, с оглед ограничаване на топлинното излъчване;
- 3. създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време, вкл. осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност;
- 4. създаване на подходяща организация на работните места;
- 5. осигуряване на колективни средства за защита: а) от неблагоприятно въздействие на параметрите на микроклимата, като климатизация, вентилация, защитни прегради, изолации, екрани и др.; б) при работа на открито, особено по отношение на риска от слънчев/топлинен удар, преохлаждане, измръзване и др.;
- 6. осигуряване на подходящи лични предпазни средства, в т.ч. специално работно облекло съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2008 г.);
- 7. осигуряване на подходящо работно облекло съгласно Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 2011 г. (ДВ, бр. 9 от 2011 г.);
- 8. осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма;
- 9. достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;
- 10. осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;
- 11. осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.
(3) Когато рискът за здравето и безопасността на работещите не може да бъде предотвратен чрез мерките по ал. 2, работодателят разработва и въвежда физиологични режими на труд и почивка по време на работа съгласно Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.).