(1) Когато замърсяването е резултат на разрешена по установения ред дейност, установяването на вредите, определянето на обезщетението и начинът на изплащането му се уреждат с правилника за прилагане на този закон.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 35 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Отговорността за вредите по този член се ограничава до размера на преките и предвидими вреди при условие, че селскостопанските организации и граждани са изпълнили указанията на Министерството на земеделието и храните и на кметовете на общините за евентуално преустройство на дейността им.
(3) Споровете по изплащането на вредите от замърсяване, причинени на селскостопански организации, се решават от Държавния арбитраж, а за вреди, причинени на граждани - от съответния районен съд.